Останки на два дървени кораба откриха археолози в шелфа между Шабла и Нос Калиакра

Това съобщи за Радио Варна Преслав Пеев – подводен археолог от Института по океанология към БАН." Български и румънски археолози проведоха шест подводни експедиции в рамките на съвместен проект за проучване на подводното археологическо наследство на Добруджанското крайбрежие. В румънски води, на дълбочина 20-30 метра, са открити две съветски подводници и един немски кораб от Втората световна война, както и няколко търговски кораба, потънали през последните 20-30 години. Находките са вписани в брошура на български, румънски и английски език, с нови маршрути за авантюристичен и подводен туризъм, наред със сухоземни забележителности на Добруджанското крайбрежие, и към тях вече има интерес от няколко  бургаски туристически фирми", каза археологът Преслав Пеев. Това са достъпни, близки и все още непознати места по Добруджанското крайбрежие. Сред ухоземните обекти, включени в брошурата, са Музеят в Констанца, който съхранява богати находки от римско време, античният град Истрия северно от Констанца, село Корбу северно от Констанца има великолепно запазен римски водопровод, който се оттича от кяаменна чешма, наричана от местните „българският извор”, което означава че  е строена от българи.

От България – праисторическата селищна могила край Дуранкулак, фарът на нос Шабла заедно с античното селище Карон Лимен, Камен бряг с местност „Яйлата”, нос Калиакра и Историческият музей в Каварна. "Подводните находки ще са достъпни за водолазни клубове", каза Пеев. По думите му българският шелф е по-леснодостъпен за гмуркания, тъй като само на две морски мили от брега дълбочината достига 20 метра, например пред Яйлата, а по румънското крайбрежие подобна дълбочина е значително по-навътре в морето.

  "Полиметален слитък с формата на разпъната волска кожа е уникална находка в световн мащаб, която може да се види в каварненския исторически музей, по-голямата част от него представлява сплав от злато, сребро и др. метали", припомни Преслав Пеев. Уникален е защото няма друг такъв открит в света. Находката е открита още през 70-те години на 20-ти век в залив, западно от нос Калиакра. Подобна форма има открита на о-в Кипър, о-в Крит и в Египет. Били са широко разпространени по цялото източно Средиземноморие, вкл. Черноморският регион и Балканите. По времето на късната бронзова епоха преди 3200 до 3500 г. Предназначението най-вероятно е домонетна форма, като слитъкът е или кръгъл или с форма на волска кожа. Обикновено са тежали по „един талант”, което е около 26 кг.