”Микропластмасите в храната - заплаха на настоящето”

"Липсват специалисти по органична химия, които да изследват съдържанието на микроотпадъците в морските организми, с които се храним. Затова нямаме конкретни данни за размера на замърсяването. Макроотпадъците са доста обилни, оттам косвено можем да съдим, че и микроотпадъците (основно пластмаси) са в завишени количества. Попадайки в нашия организъм, те се разграждат в него и отделят диоксини, които са канцерогенни". Затова алармира доц. Валентина Тодорова, р-л секция ”Биология и екология на морето” в Института по океанология към БАН. Тази заплаха е осъзната в световен мащаб, но изследванията за тези отпадъци изискват висока технологична обезпеченост. 

”България като държава не може да разчита само на външно финансиране по проекти. Необходимо е да се вдигне процентът на БВП за научни изследвания. 70% от изследователската работа на учените от Института по океанология през последните 10 г. се финансира по проекти. Причините за липсата на кадри са ниското заплащане и назначаването на младите специалисти на заплати близки до минималната за страната. Така учените нямат мотивация – както финансова, така и откъм възможности за изследвания”, каза още доц.Тодорова в сутрешния блок на Радио Варна „Новият ден”.

С апаратура за 350 хил. лева, вкл. дистанционна система за подводно видеонаблюдение и хидроакустична техника за изследване на шума, се сдоби Институтът по проекта „Проучвания на състоянието на морската околна среда и подобряване на програмите за мониторинг”. Проектът е съфинансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (известен като Норвежката програма). Проучванията са направени в акваторията между н. Галата и н. Емине. 12 морски експедиции и анализ на над 1 300 данни са направени през последните 2 г. Запасите от калкан, барбуна и хамсия в Черно море намаляват, сафридът и трицоната в стабилни количества, отчетоха от Института по океанология.

„Състоянието на морската вода в едномилната крайбрежна зона, която е най-замърсената, е умерено. Няма признаци за рязко влошаване, но няма и за чувствително подобряване на състоянието. Това е тенденцията в последните 5 г., а целта е водите  да бъдат приведени в добро състояние. Това означава, че засега не постигаме тази екологична цел”, каза още доц. Валентина Тодорова.