Холокоста ни учи на толерантност, споделя историкът Татяна Маринова - Петрова

Историкът Татяна Маринова – Петрова, зам.- директор на училище „Гео Милев” във Варна посети мемориалния център в памет на героите на Холокоста в Израел „Яд ва- Шем”.  С нея търсим връзката между историята и новото поколение, което трябва да научим на толерантност.

27 януари  е обявен с решение на ООН за Международен възпоменатален ден на жертвите от Холокоста. Конкретният повод – по време на Втората световна война са освободени малцината оцелели  от лагера Аушвиц.

Как в Израел съхраняват историческата памет ?

Яд ва-Шем е  паметник на всички загинали евреи по време на Втората световна война и неговата реализация започва веднага след създаването на еврейската държава. Нещо невероятно- един огромен хълм, на който е 4излято голяма количество бетон, но този бетон има смисъл. Мемориалът те мобилизира , защото всичко, което е там, е много емоционално и те разтърсва.

Колко са жертвите на Холокоста?

Официални ги водят 6 милиона, от които близо милион – деца. Идеята на този музей не е толкова да вади голи факти, а да въздейства емоционално на посетителите. Това, което те вади от равновесие, е паметника, посветен на децата. Мемориалът представлява една зала, в която се влиза през тъмен коридор и  като влезеш вътре, все едно попадаш в космоса. Един равен глас изчита имената на децата. Този музей обаче е построен със средствата на богато еврейско семейство, което е загубило детето си по време на Холокоста.

Да припомним причината за Холокоста , защо се стига по време на Втората световна война до избиване на евреите?

О, причината не е от Втората световна война, тя има своите корени още в края на 19- ти век. Тогава се появяват първите антисемитски , антиеврейски движения, организации. Нека да си припомним аферата Драйфус.

Те си доста по-рано...

Да, има и доста по –рано,но всъщност получава развитие по време на Втората световна война.

Причината, която измисли Хитлер?

Че притежават средства, че са лишили германците от това, което им се полага.

Българският народ , обикновено се знае , че той не е изпращал своите евреи, но не се знае, че това се отнася за старите български земи. Много евреи от присъединените по време на войната Беломорска Тракия, Македония са изпратени

Това се подчертава в Яд ва- Шем. В големия музей има една цяла стена, която е посветена на спасяването на българските евреи. Там е сложен портрета на Димитър Пешев, има портрета на митрополит Стефан от Пловдивската епархия и една възрастна еврейка разказва как българите са ги защитили,  това е много силен момент.

Как се изучава темата за Холокоста в училище?

Винаги, когато дойдем до този момент- Втората световна война , отделяме специално внимание на Холокоста, на това безцелно избиване на хора. Опитваме се да се научим на толерантност и да приемаме хората такива, каквито са, а не да ги делим на раси или на религии. По- голямата част от учениците се впечатляват много и ако имахме допълнителни часове , тъй наречените избираеми часове, бих могло да се направи цял цикъл специално за спасяването на българските евреи. Например, аз не знаех историята за кораба „Салвадор”, който е бил тук във Варна . На него вместо 100 се качват 300 евреи със семейството си и по пътя си за Обетованата земя- Палестина,  загиват в Мраморно море, защото корабът е бил просто една продънена гемия. Тази история не я знаех.

Коя година е това?

Това е още19 40 година, когато тръгват евреите от Австрия и Германия и бягат в България, но не получават българско гражданство и се поставя задача да се репатрират веднага. Един местен варненски евреин купува този кораб и го подготвя, за да изпрати част от своите събратя в Палестина. Това е нещо, което може да се сподели с учениците, да се направят проучвания за този човек Те не знаят за жертвите и те често остават някакви суха статистика. Това е другото,  на което ни учи „Яд ва- Шем” – да наблегнем на емоцията. Сухата фактология на никого не е интересна.

Както казваше Сталин, смъртта на един човек е трагедия, на милиони е статистика”.

Да, за съжаление на този етап има много какво да си пожелаем.

Оттук нататък вие като учител какво ще направите в тази посока?

Точно това – да наблягам на емоцията. Аз преподавам в  10 клас „Етика и право”, където съм предвидила един или два часа когато говорим за толерантност, за добро и зло, да използвам наученото в „Яд ва- Шем” и да го използвам в работата си за обясняване на тези понятия,  които иначе са само едни голи понятия, а когато се подкрепят с тези знания, ще се получи по-добър ефект.