Пощенец се става много трудно. Пощенецът е завинаги такъв!

Как се казвате и от кога работите в системата на Пощите, най-общо казано и на куриерските услуги?

Казвам се Коста Костов. В Пощата работя от 1968 година, зимата и голямата поледица. Първо в аварийната група, и някъде от 1972-1973 година започнах като пощальон.

Някой от фамилията работил ли е в Пощи или при Вас просто така се случи?

Наистина, то Пощата обикновено е семейно, по традиция се предава, но никой не е работил. Съседка имах, която  работеше в Пощата, майката на Стефан Янев – капитанът на ПФК "Черно море", бившият.

Трудно ли е човек да започне работа в Пощата, нещо изискваше ли се предварително, някакъв изпит?

Не. Тогава не беше трудно. Беше много лесно. Сега е трудното.

Сега сигурно!

Сега е трудното. Да. Тогава просто отиваш, питаш в „Личен състав”, казват ти къде има свободни места и започваш. Някак си в началото ме беше срам, защото бях млад. С големите чанти - много работа имахме.

Кожени такива.

Да, точно така, кожени. Беше ме срам, но заплащането беше по-голямо, по-добро.

А, кой Ви учи там на занаята, както се казваше?

Имаше много добър колектив. Докато сега в момента нещо се разтаковаха. Постоянно нови хора, сменят се, голямо текучество, докато тогава хората бяха много и с традиции. Помагаха си един на друг.

Имахте ли униформи? Сега си спомням тези големи чанти.

Униформи, обезателно! Първата ми униформа даже беше имитация на военните – тъмни сини шинели, с жълти кантове и жълти копчета. Работни шуби даваха, отвътре с кожа.  Изобщо бяхме екипирани добре за зимата - на дъжд, на сняг се носеха. И писма имаше много, колети, записи - всичко. Чантата събираше всичко.

Колко тежи една чанта, готова и пълна?

Ами, по едно време вестниците като ги пуснаха, имали сме по 1 200 - 1 300 броя  „Народно дело”. Чантата не би трябвало да тежи много – имаше някакви нормативи за 6-7 кг., но никой не ги гледаше. Колкото събира чантата, слагаш ...

А тя събира!

Да, а тя събира! Аз айде на колелото, другите на врата и така се работеше.

А така поддържате и форма!

Е, то ако се вярва на това нещо ние трябва да сме безсмъртни. Няма такова нещо.

Колко време изкарахте като пощаджия, като пощальон?

Ами, ето досега още работя. Сега съм куриер.

40-сет години, че и повече!

Две-три години стоях вкъщи, ама не мога!

Да, а с какво чувство, с какво усещане напуснахте вече като се пенсионирахте. Какво остана у Вас, какво запазихте?

Как да Ви кажа. Чаках да се пенсионирам. Като всеки по млад човек не вярвах, че ще стигна до пенсия. То беше някаква еуфория. И нали Ви казах – една-две години постоях и  започнах пак.

Някой наследи ли професията Ви?

Дъщеря ми работи в Пощата. Наистина има много хора, които работят в Пощата, но не всички са пощенци. Пощенец се става много трудно. Даже и сега има пощенци, които са такива. Има и служители в пощата, и пощенци. Пощенецът е завинаги!