Посетителите могат да видят фотографската изложба на Саркис Саркисян „Спомени за Вулкан” в зала 5 на Градска художествена галерия-Варна. Експозицията беше открита на 24 февруари.

"Изложбата отбелязва 10-годишнината от края на това, което наричаме "Вулкан" - обител на свободния дух на варненските творци от 80-те години на миналия век", казва авторът.

С фотографа разговаря Светлана Вълкова.

Вулкан това е една наша стара фабрика, където се произвеждаха отоплителни печки на твърдо гориво. След време, когато вече преминахме на друг вид топлини, тогава от  Окръжния комитет за изкуство дадоха тези помещения за ателиета на нашите художници.

Това коя година се случва?

Това е преди ’79 г.

‘75г би трябвало да е?

Да, а преди това те бяха в някакви гаражи, двама трима художника в един гараж , беше пълна мизерия тогава. Но кагато отидоха вече във „Вулкан”, тогава  „Вулкан” се превърна вече в място, където се прави изкуство. В България нямаше друго такова място...

Някои от имената на художниците, които са били там?

Аз се запознах първо през 1975 г с Петьо Маринов, той ме запозна с Георги Лечев и т. н. , със Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Венци Антонов, Милко Божков дойде малко по-късно...

Александър Капричев, Снежина и Емил Попгенчеви са били там... Мария Зафиркова, Димитър Трайчев,  Владо Иванов...?

Да, приятели бяхме всички.

Над 70 художници са се помещавали там. Защо е толкова магично това място и до днес, когато се каже "Вулкан”, всички тези хора с емоция говорят за това място!?

Атмосферата беше страшна! Освен това те отвреме-навреме рисуваха по стените на „Вулкан” абстрактни неща. Аз съумях да заснема няколко композиции, сега имам даже издаден календар на „Вулкан” със стените на "Вулкан".

А какво представляваха самите ателиета?

Ателиетата бяха големи халета и много добре оборудвани бяха. И много си помагаха, защото ателиетата бяха едни до други. И когато някой рисуваха нещо, те се събираха и обсъждаха, как е що е. Такива бяха годините, обаче всеки тръгна по своя път и нещата вече се промениха.

Всъщност изложбата отбелязва 10-годишнината от края на „Вулкан”?

Аз работих там от ’79 година. Всеки ден когато имах свободно време, отивах при тях и снимах как работят, как се веселят, в клуба отивахме и там снимах. Въобще това, което им  беше интересно, аз веднага го запечатвах с фотоапарата.

Приблизително колко снимки имате от „Вулкан” и колко от тях ще покажете?

Имам някъде към 10 000 кадъра, от които подбрах около 50 кадъра.

Това е страшно малко!

Е, малко е, но нямаше как. След това експонирах 20 пейзажа морски, само от Варна.

Какво ще покажете от това, което снимахте във „Вулкан”?

Еми, как работят...

Кои хора ще видим на снимките ви?

Жоро Лечев, Стоимен Стоилов, Милко Божков, Петьо Маринов, Венцислав Антонов, също и Альоша Кафеджийски, макар че не беше от „Вулкан” , но и той беше от тия художници, които работеха заедно, Кина Петрова- съпругата му, Митко Трайчев, Мария Зафиркова.

Цялото интервю на Светлана Вълкова, можете да чуете в звуковия файл.