Евгений Евтушенко: Членувам в партията на идеалистите

  Наричат Евгений Евтушенко поет на два века. Първото си стихотворение той публикува на 2 юни 1949 година във вестник „Съветски спорт”. Тогава започва вълнуващото пътешествие на ученика Женя Евтушенко през съдбата на ХХ век.

  Пъстрата мозайка на неговия живот е събрана в уникалната книга „Шестидесантник”, определяна като явление в съвременната мемоарна проза. Тя е побрала съдбата на миналия век и пространствата, които е прекосила душата на поета. В тази книга са неговите корени; неговите четири любови; неговите приключения по цял свят; неговите срещи с Пастернак, Шостакович, Пикасо, Фелини, Стайнбек, Че Гевара, Робърт Кенеди и още много знакови за столетието личности; неговите разкази за емблематични събития.

  „В тази книга са събрани най – добрите ми статии, а подтекстът е, че нашето поколение -  на така наречените „шестдесетници”, е поколението на десантчиците в ХХI век” – обяснявя Евтушенко.

  През 2009 г. мемоарите му излязоха за първи път на български език под заглавието „Вълчи паспорт” от издателска къща „Жанет 45”.

Интервю на Светлана Вълкова с поета, направено по време на премиерата на книгата във Варна.

- Твърдите, че сте човек на ХХ век. Как се чувствате в ХХI-я?

- Ето каква е работата. Не всички надежди на „шестдесетниците” се сбъднаха, не всичко се получи както искахме. Но все пак, много е направено. В какво успяхме? На първо място, прекратихме войната в Афганистан. Това беше много важно, тя беше безмислена и взе хиляди жертви. Спряхме я, макар, че срещнахме съпротива дори и в Парламента. След това, имахме еднопартийна система и това се промени. Създадохме си илюзията, че многопартийната система е панацея за благоденствие, но все пак е по - добра от предишната, въпреки, че партиите могат да са с различни имена, а с еднаква същност.

Главният проблем, за който не се досещахме: мислехме, че като получим свобода на словото, всички хора изведнъж ще започнат да формулират велики идеи. Истината е, че много хора просто няма какво да кажат! Това е страшното. Ние идеализирахме ситуацията, не бяхме готови за свободата... Създадохме някакви идеи, философски бележки, но сякаш ние самите не знаем какво бъдеще строим, какво точно искаме от бъдещето.

- Казвате, че членувате в партията на идеалистите: каква е нейната платформа и има ли тя място в цялостната филисофия на бъдещето?

- Партията на идеалистите е силна с това, че няма задължително членство, но в нея можеш да откриеш страшно много хора, дори е трудно да си представи човек! Някои от тях даже се занимават с някакви глупости и не показват какво носят вътре в себе си. Може би, защото ще им е трудно да работят. Но, все пак, те са многобройни.

 - През 1994 година в Слънчевата система се появява планета, наречена на ваше име - 4234 Evtushenko. Бихте ли искал някога да я посетите?

- Но тя е много малка, не знам дали ще се побера на нея...

- И Малкият принц е живял на малка планета...

- Да, така е. Аз много обичам тази книга. И като споменахме Сент – Егзюпери, ето какво ми се случи веднъж. Пътувах в провинцията, в град Омск. Човекът, който организира гостуването ми в един голям завод, беше инженер. Та той се оказа ревностен читател, макар и сам да не пишеше. Той ми каза: „Знам, че харесвате Егзюпери, но ми се струва, че не сте чел неговата книга „Цитаделата”. И това си беше вярно. (Вие чела ли сте я? Гениална книга!) Та инженерът ми разказа как това четиво му е настолно и ме посъветва да го чета по малко и да преписвам. Наистина гениална книга, която във Франция, между впрочем, не е приета подобаващо. Просто има диктат на читателите – те не искат да променят представите си за даден творец, искат да получават това, което вече познават. А Егзюпери тук е десет пъти по – силен, отколкото в другите си книги. Аз съм потресен! И да прочета „Цитаделата” ми препоръча един инженер от Омск! Днес си държа тази книга до леглото, чета по малко, иначе е трудно... Потресаваща книга! И вие сте първата жена, която я е чела.  Значи, сте необикновена жена. А може би ние сме много, но не се познаваме.

- В какво вярвате?

- В какво вярвам ли? Моята вяра е много проста. Вярвам, че все пак, някога, ще настъпи братството между човеците. И някога светът ще бъде без граници. Ще се случи. Какво е границата? Нашата майка – земя е обща. А всички граници по нея са белези от войни. Те не са естествени.