Дядо Киро с пуканките - най-трудолюбивият човек!

Дядо Киро, както го наричат всички, е едно от емблематичните лица на Варна. Известен е още из страната като "дядото с пуканките". И както той съвсем сериозно ми казва: "Знаеш ли как се ориентират туристите във Варна?, аз, разбира се, не знам, нали съм си от Варна. Казва ми: "Фестивалният комплекс е до дядото с пуканките". Локацията за туристите е важна, но по-важното е КОЙ е пред Фестивалния. Дядо Киро продава пуканки от години, дори и аз самата не си спомням вече колко станаха те. "За труда сезони няма", казва дядо Киро, и добавя, че "няма студ, няма пек" - 365 дни в годината той е на своето работно място. Изхранва сам семейството си чрез тази работа. Споделя ми също, че наскоро внучката му се е дипломирала в Англия. Вече е специалист по молекулярна биология. Горд е, че я е изучил и й е помогнал за старт в живота именно чрез образованието. Дядо Киро ми казва още, че трябва да се учи и да се работи. Аз добавям, че поговорката важи с пълна сила и в неговия случай:

”Трудът краси човека!” - от тази гледна точка ще си говорим за труда. Вие сте един от хората, може би единственият, който аз познавам и е толкова трудолюбив.

Как да започна и аз не знам. Да се трудиш обаче, да се трудиш по традиция, а не да хитруваш. Аз съм възпитан в труд от малък, и с честен труд съм постигнал всичко в живота си.

Правите пуканки от много време в центъра на Варна. Всички знаят колко вкусни са те и какви опашки се вият заради тях. Познават Ви и в другите градове като „дядото с пуканките”. Какво Ви дава това? Може би някакво удовлетворение от това, което правите?

В България в момента всички искат да станат богати за един ден. Когато започнах туй нещо да го работя, и получавайки първата царевица, аз намерих една книжка голяма долу-горе колкото пръста ми дебела, на английски, за царевицата. Казах си: "Туй нещо трябва да го преведа и да видя какво пише". Имаше рецепти и указания, и такива любопитни неща, които другите граждани няма откъде да ги научат. Започвайки да го правя, викам си, туй нещо трябва да се обработи по български вкус, по български начин. И така започнах малко по малко.

Държа връзка винаги с клиента. Дали е добре? Харесва ли му? Как е, що е? Ако има нещо, заедно ще го правим, защото един има свой вкус, друг - друг и така.. Когато се консултираш можеш да намериш междинно положение. В продължение на година-две постигнах резултата, защото спазвам правилата на играта. Какво значи това? – ТЕХНОЛОГИЯ!

От 365 дни в годината в колко от тях почивате и в колко от тях работите?

365 дни работя. Нямам работно време. Аз съм част от пазарната икономика. Длъжен съм да издържам моето семейство. Нямам право нито да мрънкам, нито да хленча, нито да се оплаквам.

Тоя празник на труда, ако знаете, как го посрещахме?!  Жените ни, децата ни с нови дрешки. Лишавахме се, може би от салам, били сме на боб и салата, защото празникът е празник за нас. Защото всички сме обикновени хора. Ние не сме от хайлайфа, дето само гледа отвисоко. Знаете ли колко е грозно, когато гледаш отвисоко онези, които са те избрали. Онези, от които си произлязъл, онези, които са те изучили. „Байно, нямаш ли парици, ти си цяло диване, и какво ли още не!“, написа преди много години големият поет Пенчо Славейков.