Ана Луиза Томпсън, директор бюро ”Европа” на ЮНЕСКО: Имате истински богата култура!

11-я международен фестивал на поезията ”Славянска прегръдка” се провежда във Варна от 22 до 24 май. Домакини на срещите на пишещите и четящи хора са Катедралният храм, Градската художествена галерия, Икономическия университет, общината и Генералното консулство на Рузия и ОНД. Специален гост на ”Славянска прегръдка” бе Ана Луиза Томпсън – директор бюро ”Европа” за наука и култура при Централния офис на ЮНЕСКО. За Радио Варна тя сподели впечатленията си за фестивала и от Варна:

Какви са първите Ви впечатления от Варна?

Много хубави. Днес отидох в Археологическия музей и видях невероятна изложба на златото. Идеята, че този град е съществувал 7000 години, това, че аз съм тук и виждам тази истински богата култура е много емоционално за мен.

Каква е причината за идването Ви във Варна?

В общи линии съм тук, за да потвърдя, че фестивалът “Славянска прегръдка” се провежда под патронажа на ЮНЕСКО. Фестивалът среща таланти и поети, които споделят и обменят умения и познания по лингвистика и изкуство. Този фестивал е празник на пъстротата от различия сред хората, нещо, което трябва да бъде промотирани все повече и повече.

Защо ЮНЕСКО покровителства такъв тип събития?

ЮНЕСКО е организация, която подпомага и подкрепя културните разнообразия и културата на мира. Този фестивал събира хора, които споделят своите истории, своята поезия, своя мироглед.

Как по-точно е важна поезията?

Поезията е форма на изкуството, която е съществувала и продължава да съществува във всички култури и краища на света. Тя събира хора, които използват тази често срещана арт форма, за да изразят чувствата си. Наскоро прочетох нещо, което ми се стори много характерно за поезията. Не мога да дам точен цитат, но мисля, че мисълта беше на Робът Фрост и гласеше: „Емоцията идентифицира мисълта, а мисълта – думите. Поезията изразява човешките емоции и ни прави хора.”

Пътувате много. Известни ли са Ви български писатели или артисти, не само в България, но и по света?

Всъщност, когато бях в Париж, имах честта да срещна българския художник Никола Манев. Той със сигурност е много известен в Европа, но дори в Латинска Америка хората са чували за него. Също искам да добавя, че само бях чувала за картините на Стоимен Стоилов, но не бях ги виждала. Имах удоволствието да ги видя тук в Икономическия университет и бях силно очарована – разпознаваем художник с цвят, с въображение и с проникновена гледна точка за бъдещето на студентите. Имате много артисти. Не мога да цитирам писатели, за което се извинявам, но мисля, че в края на фестивала, бих дала много добър отговор. 

Какво бихте казали на пишещите и четящи хора?

Точно обратното, бих искала да слушам това, което те имат да ми кажат. Няма да е справедливо аз да ги съветвам каквото и да било. Аз съм мениджър и ръководя своя офис, за да предоставя възможността на тези, които се занимават с култура, наука или образование да го правят безплатно. Мога само да им кажа да продължават да правят това, което правят.

Вие сте от Бразилия. Може ли да споделите нещо за бразилската култура и наследство?

Бразилия е много голяма страна с разнообразие от култури – от север до юг и от изток до запад. Бразилската култура е много повече от Боса Нова и карнавала в Рио. Имаме местни култури, за които е добре да се знае. Те носят знание за медицина, за философия, оформят гледна точка за нещата по света.

Кажете ни някоя бразилска поговорка или мъдрост?

Имаме толкова много поговорки и виждания за нещата. Не мога да ви дам цитат, но мога да ви кажа как виждаме света – ние приемаме без предразсъдъци различни култури и религии, практикуваме всичко и много рядко ще срещнете някой, който учи или вярва само в едно нещо.

Преводът е на Калина Душкова, студент по „Журналистика и масови комуникации” в Американския университет в България, стажант в Радио Варна