Александър Хинков: Пътуването на стоп е авантюра

11 години вече 25-годишният Александър Хинков пътува предимно на автостоп. Завършил е Икономическия университет във Варна и почти винаги се е прибирал до родното Велико Търново и обратно, спирайки случайни коли. Сега живее в София, но пак е пристигнал във Варна на автостоп. Не го прави заради това да спестява пари, а заради авантюрата постоянно да се запознава с нови хора и нови характери, каза Хинков пред репортера ни Доротея Николова

Какво те привлича в пътуването на автостоп?

В социалния аспект, в това, че никога не знаеш на какъв човек ще попаднеш. В този смисъл дали може да е негативен, може да е положителен. В моя случай аз винаги гледам да са положителни. От всеки човек има какво да научиш. Точно тази тръпка от неизвестното е авантюрата, която ми харесва.

Лесно ли е да хванеш кола?

Това е относително. Ако си с широка усмивка е по-лесно, ако вали дъжд е по-трудно. Не ти спират, защото си мокър.

Защото може да изцапаш колата?

Най-често така се случва.

Има ли значение къде спираш, има ли места, на които стопаджиите засядат, за да си хванат по-лесно кола?

Да, има няколко неписани правила в пътуването на стоп. Най-основното е да чакаш някъде, където има трафик. По главни пътища, обличаш се със светли, а не с черни дрехи. Трябва да си позитивен. Има няколко неща, които аз имам като разсъждения: Само момиче например не препоръчвам да пътува на стоп, защото мъжете сме гадни понякога. Две-три момчета е сложно да пътуват, защото шофьорите смятат, че е рисково. Това е нормално, защото не познаваш тези хора. Не, че аз не съм пътувала, не, че не са ми спирали аудита - последни модели. Не, че не съм се возил с най-богатите хора и с каручки, дърпани от кон. Абсолютно всичко е толкова шарено и цветно, че наистина, както казах началото, авантюрата и неочакваното са най-големия чар. И още нещо искам да подчертая, което е като неписано правило. Аз много се старая винаги да си подготвям табелка, за да е ясно накъде пътувам. Да се ориентира шофьорът, когато видите табелката. Това е първият знак на комуникация между нас двамата ѝ ще прецени дали може да ме вземе донякъде. Сега например съм във Варна и ще пътувам след няколко часа към Търново. Правя табелката за врата с инициални "В Т" и когато някой пътува или за София, или за Шумен, аз съм му в посоката.

Къде ще застанеш с надеждата да те качи шофьор?

Има две бензиностанции в началото на магистралата. Хващам си автобуса 409 от катедралата и слизам непосредствено преди табелата в края на Варна. Общо взето това е важен аспект, защото ако чакаш в града, тогава има много трафик, който не излиза от Варна и върти вътре.

От колко години пътуваш на стоп?

Първият ми паметен стоп беше на 14 години, сега съм на 25.

В идеалният случай, за да се качите на стоп, трябва да си сам мъж, да си облечен със светли дрехи или може да сте и двойка?

Идеалният случай е да сте двойка, шарени, усмихнати, забавни. Когато се качиш в колата обикновено шофьорите те вземат, за да ми правиш компания. Заради това и аз, когато пътувам винаги съм с тази нагласа за социалност, за комуникативност, защото понякога я нямам и тогава не пътувам на стоп. Но хората, които те вземат, искат да си говорят с някой, те те вземат предимно компания.