Планк фотография, дебнене на деца, животни, изгреви и залези - чарът на едно хоби

Отговорностите на една жена са много, особено ако има сериозна професия като юрист, а същевременно е майка и съпруга. Много отговорности, но на човек му трябва и нещо, което да го зарежда в този забързан живот. Една жена трябва да има време и за себе си, за мечтите си и за стремежите си. Това е важно, за да носи любов и спокойствие в дома. Думите не са мои, а на Тони Петрова. Нейни снимки красят новините в сайта на Радио Варна, което е и повод за нашата среща:

Уплътняването на живота на една жена по време на майчинството е нещо, което не всеки може да постигне. Ти си човек, който е доста ерудиран с много сериозна професия - юрист по образование, но майка, преди всичко. А напоследък и човек, който обожава да снима.

Според мен, когато човек прави нещо от сърце и душа се получават някои много интересни и хубави резултати и това си личи от снимките. Всъщност целта ми е да уплътня времето си като науча нещо ново. Смятам, че добрата майка всъщност е щастливата майка. Тя дава някакъв пример на децата си, че най-важното е постоянно да научаваме нови неща, да се срещаме с хора. Фотографията, освен това, стимулира не само да научаваш, да четеш за техниката, а също така се оказа, че те е подтиква към различни пътешествия, към някакъв вид туризъм - ранно ставане, късно лягане. Изисква се много четене и за самата природа. Дори ако щеш за животните. Когато ходим да снимаме изгрева и исках да хвана в обектива на фотоапарата лебедите, се оказаха много интересни животни. Птици, които трябва да изучим в какъв момент се ухажват и така нататък. Освен това, фотографията те кара да се срещаш с много интересни хора, себеподобни.  Всички те са с много интересни и сериозни професии, но в същото време явно носят артистичното в себе си. Това по някакъв начин ни кара да се събираме, да се сближаваме. Получи се интересна група.

Все пак, за една жена, която е майка на две деца, особено когато е още толкова малко едното..как успяваш да съчетаеш всичко това, което повечето жени се казват когато си майка си майка. Нямаш време за нищо, а в същото време, ето, ти откриваш толкова много и разнообразни неща, които да те карат да бъдеш сред хора. Майчинството по някакъв начин изолира жената от досегашните й занимания и срещи с хората. Започва един живот, където има само майки и бебета.

Истината е, че и с първия си син, който вече е на почти 8 никога не съм обичала да бъда в така наречената „бг мама” среда. Да сравнявам с други деца с да изпадаме е единствената тема - какво ще готвя, какво му има на детет, колко е яло и т.н. В крайна сметка това е някакъв естествен ритъм на живот и най-важно е детето да следва твоят вътрешен свят. Как успявам по принцип? - това е благодарение най-вече на партньора, на съпруга, както  всъщност е при нас. Ако моят мъж не беше такъв добър татко и съпруг, който да разбира, че аз имам нужда да бъда щастлива и да имам нещо странично,  което всъщност да ме кара да се чувствам добре. Ако аз нямах неговата подкрепа, нямаше да успея.
 
Казваш, че е много трудно да снимаш деца. Трудно е да снимаш и с децата.

Да, това също е много трудно и затова избягвам. По принцип когато се отдавам на нещо, аз се отдавам докрай с цялата си душа. Когато съм майка, аз съм майка. Когато съм с децата си, искам да давам цялото си внимание на тях, а когато снимам, обичам да го правя в спокойна среда. Когато си отида с групата от фотографския курс се чувствам най-добре. Ние си знаем, че сме си луди. Отстрани сигурно изглеждаме много странно. Някой някъде се е надупил, нещо търси, гледа – в това е купона. Примерно се случва ако ходим на изгрев да станем в 2ч. през нощта.Ходихме до Яйлата да снимаме в 5-6ч. сутринта, а в 8ч. часа вече пием малиново вино.

Срещата ни не е случайна. В сайта на Радио Варна използваме твои снимки. Но има една снимка, която ще видят нашите слушатели / читатели, където си почти на лицева опора. Какво се опитваше да заснемеш там и къде всъщност е мястото на снимката?

Както един колега преди малко се изказа във Facebook „планк фотография”. Ето, случва се. Примерно отиваме да снимаме залез на крепостта „Овеч” в Провадия с приятелката ми от курса и още една после се присъедини в движение. Тръгнахме да снимаме залез, но се оказа, че точно по него време залезът не е много пищен там пролетно-лятно време. По пътя видяхме място, на което да направим няколко снимки, добре, че носихме статив. Докато снимах попаднах на един надпис на земята – един цитат от Левски. Всъщност затова се мъча да снимам интересни неща. Отиваш да уловиш залеза, но попадаш на силни думи, които Левски е казал.  
Можем да си пожелаем хубаво, прекрасно и приказно лято с много красиви снимки, които се надявам Радио Варна ще може да ползва?

Разбира се! Винаги сте добре дошли! Ти казваш, дали можеш „да крадеш” снимки, аз ги подарявам на всички, които ги харесват. Умишлено не си слагам воден знак на снимките. За мен в крайна снимането е за удоволствие. Споделям неща, които смятам, че радват хората и мисля, че имаме нужда от повече позитивизъм и красота в живота!

Целият разговор може да чуете в звуковия файл: