Мотор, каяк и вятър...

Това е мечтата на един 56-годишен варненец. Неговата връзка с морето е от детските години, когато неговият баща бил рибар и непрекъснато бил до вълните. Опитал се да се пребори с тях с помощта на каяк, но семейството нямало достатъчно средства и всичко свършило след около 2 месеца тренировки. След казармата обаче нещата се променили в живота на Огнян Георгиев. Сега той има няколко каяка от най-добрите световни марки и е научил на този спорт и сина си. Нещо повече - той е сред морето 12 месеца в годината, прекарва достатъчно време там, за да може да твърди, че познава почти всички негови състояния, но има още какво да направи с четката и боите. Следи промяната на морето от дома си, който е във високата част на Варна, и веднага тръгва към вълните.

Пътува много с кемпера или АТВ-то, където винаги има малък комплект бои. Той е художник, рисува от натура и предпочита девствените кътчета на Черноморието, които е посетил по няколко пъти. Имал е проблеми след като вятърът на няколко пъти се е опитвал да го пребори, но към момента се чувства победител. Защото знае на какво е способен и не се надценява. Това прави и на пътя. Въпреки че притежава много мощен мотор - тунингован "Харлей", той кара със 120 километра на магистралата, за да може да владее машината, която обаче усеща с "цялото си тяло, сърце и стомах".

Разговорът обаче винаги е "около морето". Габриела Гаврилова се срещна с Огнян Георгиев.

Много рисувам море. По начало съм пейзажист, но в последните години най-много рисувам морето.

На колко места по нашето Черно море сте бил?

Навсякъде. Като изключим гъсто населените райони. Където има по-диви места съм ходил и  продължавам да ходя. Отивам с каяка. Скицниците винаги са с мен. По  едно-две преспивания правя. Искам да хвана залеза на безлюдните заливи...

Кога Ви впечатлява повече морето - когато е спокойно или когато вятърът е истинския господар?

Има много красиви моменти, когато морето е спокойно. Но когато е бурно - има много енергия, която ме интересува и искам да я придам на платното. 12 месеца в годината съм сред морето и познавам всичко. Всяко едно състояние на водата ми е интересно и нямам проблем с постигането...

Рисувам от 36 години. Правя по няколко неща едновременно, за да може да изсъхне боята. На веднъж никога не се нанасят всички тонове, необходимо е полуизсъхване на боята, за да може да положиш следващия. Това не е пластелин...

Като дойде буря, качвам се на АТВ-то и тръгвам, влизам в него, за да може да видя всяко едно състояние на морето и да зная как реагира водата.

Може ли да кажете, че го познавате след 36 години "опознаване"?

Мога да кажа, че го познавам, но има още какво да кажа с четката и боите и ще продължавам.

Имало е ситуации със сериозно вълнение. Може да останеш сам в нищото...без гребла. Тогава разчиташ на себе си. Като ти дойде отвътре, мяташ се на каяка и тръгваш...Спорт трябва да има постоянно...

Кога се появи страстта към морето?

Баща ми открай време ме е водил на Варненското езеро, на Вълнолома...той беше рибар, но без лодка. Оттогава съм свикнал морето да е мен...

Кога си купихте каяк?

Като малък гребах няколко месеца на базата, но нямах възможност да продължа. През 2002 година продължих на техен каяк, но ми беше неудобен, след това си купих най-доброто от френски и американски каяци и имам обикновено по 3-4....

Сред тези емоции- рисувате?

Да, това ми е било винаги като хоби. Това е моята почивка и моят начин да изразя това, което ме е впечатлило....

Освен колекционер на емоции и картини, май сте колекционер и на още нещо?

Мотори. Имам три мотора и кемпер, излизам с тях сред природата. Имам комплект за рисуване - по-малки разфасовки от бои, едно малко столче и масичка... "Харлея" го взех през 2003 година, доста скъп. Първия мотор, който се купува на части, но много от нещата ние си ги направихме. Няма такъв мотор в целия свят. Сам и приятели събрахме мотора в продължение на година и половина...Прави се първичен план, който се следва ....

Какво е усещането, когато го карате?

Моторът е 1800 кубика. Все едно е мощна кола на две гуми. Като работи двигателя, със сърцето го усещаш... 120 -130 километра.. Трябва да се внимава, защото това са тежки мотори. Над 350 килограма, докато стандартните са 250...

Вие кога се запалихте по моторите?

Като излязох от казармата. "Харлея" ми е 13-тия мотор. Японските ми идваха малко къси....Аз съм голям човек -1,80 метра... Сега е ред да мислим и мотор на сина...

Вие имате и интересна професия - разбивач на скали?

Изработка на тунели в язовирни стени, спасяване на къщи от надвиснали скали... През миналата година работихме в Провадия. Февруари се откъсна скала, но спасихме 40 къщи, пострада един работник, но успяхме да предпазим хората, защото ползваме най-добрата екипировка. Този обект го изпълнявахме в най-големите студове, скалата падна на 2 февруари и го свършихме юни.

Коя скала е най-твърда?

Води се 9-та степен на твърдост гранита, от който правят паветата. Но има един, който ние открихме в Искърското дефиле, антрацит-базалт -диабаз, който се оказа, че е 5 пъти по-корав от гранита. От БАН ни казаха, че това е втората по твърдост скала...

А във Варненско какви са скалите?

Варовик. Останки от някогашно море. Платото над Петрич и Разделна е това - варовик, който се цепи и пада върху къщите....

След толкова много хобита, как Вие се възприемате?

Художник. Имам желание един ден само това да правя..да рисувам.

Къде е по-приятно да усещате вятъра - в морето с каяка или на мотора?

И двете. Не мога да ги разделя. 

Стабилността на земята или непредсказуемостта на вълните?

Морето. Ние сме си морски хора. С каяка обикалям. Трябва да съм близо до морето.