Интрото в поп музиката – в Червената книга на изчезващите видове

Хипнотизиращи барабани, начални акорди на пианото и далечна китара, която се приближава с всеки изминал такт. Това интро в поп и рок музиката, което помним от преди 2-3 десетилетия, днес е изчезващ вид.

Едно скорошно проучване, цитирано от BBC, показва, че средната дължина на интрото в популярната музика от средата на 80-те до днес е спаднала от над 20 до 5 секунди. Като основни причини се посочват новите дигитални платформи за стрийминг, при които е много важно слушателят да бъде „хванат” в рамките на няколко секунди, както и форматното радио, което „окастря” всяка песен почти като по калъп и предпочита парчета с минимална инструментална част около вокалите. Преди години, ако искаш да прескочиш интрото, трябва да вдигнеш игличката от плочата и с няколко опита да откриеш първия куплет на песента. Днес просто натискаш бутона next.

Юбер Левеийе-Гован от Университета в Охайо, САЩ, допълва данните от пручването с още резултати: средното темпо на музиката се покачва, заглавията стават все по-къси и се споменават в текста на песента все по-рано. Той нарича тази еволюция „икономика на вниманието”, проповядвана от днешните поп продуценти. А вниманието днес е дефицит. Според него в наше време поп песните вече не са културен продукт, а реклама на артиста, нещо като негов личен бранд.

Начинът на живот на музикалния потребител неминуемо оказва влияние върху това как слуша музика, а днешният все по-забързан свят не ни дава много надежди. Популярната музика изглежда ще се превръща във все по-лесно смилаем продукт. И все пак фактори като, например, ренесанса на грамофонната плоча, оставят вратата за пълноценната неформатирана музика леко открехната.

А сега да си припомним десет примера за велико интро:

Тангра – “Оловният войник” (158 секунди, или 2:38 мин. – колкото траят много от днешните хитове. Едно от най-епичните интра в българската музика!)

The Temptations – “Papa Was A Rolling Stone” (115 секунди – почти две минути тежък груув, като интрото е запазено в пълната си дължина дори и в 3,5-минутната сингъл версия):

U2 – “Where The Streets Have No Name” (78 секунди атмосферична китара, преди Боно да се появи):

Madonna  – “Vogue” (67 секунди – изминават някак неусетно, което май е един от критериите за добро интро):

Dire Straits – “Money For Nothing” (65 секунди – макар че радиостанциите, включително и ние в Радио Варна, го съкращават на 30, когато започва емблематичният риф на Марк Нопфлър):

The Eagles – “Hotel California” (65 секунди, които перфектно подготвят обстановката):

Asia – “Arena” (60 секунди – една минута постепенно изграждане на едно от най-великите парчета на британската група):

Michael Jackson – “Thriller” (59 секунди история):

Survivor – “Eye Of The Tiger” (50 секунди – точно колкото са необходими на един боксьор да стигне до ринга):

ФСБ – “Епизод от романтичен филм” (46 секунди – ФСБ са майстори на инструменталната музика и това интро е прекрасно потвърждение):

Sting – “Fragile” (43 секунди – едва ли има човек, който да не си е тананикал това красиво интро):