Родопската теснолинейка - необходимост и романтика

Началната гара е Септември. Крайната – Добринище. Разстоянието между тях е 124,7 километра по тясна железопътна линия. В следващите минути ще ви пренесем в Родопите и ще ви повозим с едно от влакчетата на родопската теснолинейка, която свързва Горнотракийската низина, Родопите, Рила и Пирин. По пътя си родопската теснолинейка преминава през живописното дефиле на Чепинска река, пресича Чепинското корито и се устремява към Аврамовата седловина, която разделя Рила и Родопите. Именно тук се намира и най-високата гара на Балканския полуостров - гара Аврамово, на 1267 метра над морското равнище. От там по поречието на река Места теснолинейката достига до полите на Пирин, където е и крайната гара Добринище.

За местните хора това е най-сигурният транспорт през всички сезони, особено през зимата, а за много от тях - и единственият.

„Два месеца не съм пътувал, но по-рано  - всеки ден. За работа, имам пчели, на пчелина ходя. И аз пътувам лятото. В седмицата – идвам и се срещам. Иначе през лятото може през ден, може всеки ден. Тук е идеално. Това е единствената сигурна връзка. Зимно време тук в този Балкан автобусите са несигурни, но теснолинейката е винаги сигурна.”

„Вихрен”, „Клептуза”, „Родопи”, „Рила”, „Места” – имената на влакчетата, които пътуват по маршрута Септември – Добринище. Панорамни гледки на селца, гори, скали, поляни, ниви, пътища, мостове радват окото през цялото време, споделя Георги от Пловдив, който постоянно пътува по линията.

„Ние сме туристи и много често – петък, събота, неделя, навремето на  Банско сме ходили. Много гари обаче са изоставени. Но тя е голяма романтика. Навремето много туристи пътуваха, германци, чехи, поляци, идваха, от Септември се качваха. Беше препълнена и вътре ставаха интернационални групи. Беше голямо шоу.

По трасето на родопската теснолинейка има 35 тунела.

„Строежът е от 1921 до 1945 година. В изключително тежки условия. Работело се е на ръка, под непрекъснатата заплаха на прииждащи води, падащи скали, все пак това е гора - има и диви зверове.”

Това е Иван Пулевски от Пловдив. Той е доброволец и заедно със свои съмишленици се е посветил на идеята за изграждането на музей на единствената подобна железопътна линия в България, който е разположен в сградата на гара "Цепина", възстановена с доброволен труд.

„Гарата, която е била гара „Цепина” и до ден днешен е закрита. Тя действа само като спирка.”

В музея, който беше открит през септември миналата година, може да се проследи цялата история на Родопската теснолинейка.

„Има казие (шкаф за билети) и компостьор (датник), с които са се издавали навремето билети. Има телефонни апарати, има множество книги, дневници от експлоатацията на линията, има монтирана автентична стрелка със стрелкови фенер, която всеки може да обърне, за да види как все още се работи по линията на ръка.”

До гара „Цепина” се стига лесно, може и с автомобил, но по интересно е да хванете малкото влакче от гара Септември. И не забравяйте да си вземете билет, с датата на посещението – от онези, старите, розовите, картонените... Като спомен от посещението на музея на единствената действаща теснолинейка в България.