Един град на морето не е провинция

Това споделя варненският художник Веселин Костадинов, който откри изложба в Градската художествена галерия " Борис Георгиев". Творецът е скулптор, който изразява идеите си с различни материали. Член е на Международната асоциация за пластични изкуства и има много участия по света. Стреми се никога да не се повтаря и се опитва да постигне съвършенството на истинските майстори, а такъв за него е Микеланджело.

Провокацията е огромна и тя идва и отвътре, и отвън. Това е пътя към съвършенството и красотата. Аз съм малко ретрограден художник. Не приемам да правя компромиси в името на грозното или на някакви концепции. Моят смисъл на живота и на изкуството е търсенето и откриването на красотата във всичките й форми. Когато на човек стените са тесни, търси пространство.

За Вас наистина ли стените са тесни?

Не само че са тесни, но и когато мислех за изложбата, стигнах до идеята, че в нея има нещо сюрреалистично, защото създавам много клетки.  Преди 20 години аз започнах да създавам ажурни структури, като клетъчни. Така узрях за идеята, че може би това е някаква клетка, ограда, която цял живот е била около нас. Желанието за излизане от клетката... Тези разсъждения витаят в съзнанието ми дълги години...

След като пространството ни затваря,  как мислите да го разчупите?

Чрез силата на духа. Даже една от идеите за име на изложбата беше да се нарича "Антигравитация". Говоря за гравитация на духа, която ни притиска, която не дава възможност на артистичния дух да витае във Варна, да срещаме и хората. Спомнете си какво беше "Вулкан", какво беше около театъра...Комуникацията между актьори, художници, писатели...

Сега не е точно така?

Сега го няма. Няма място, където тези хора да се събират.... Духът се загуби.

Варна има нужда от дух. Това е артистичен, свободен град. Един град на брега на морето, както казва Хемингуей, не е провинция. А ние с гравитацията и материалното го превръщаме все повече в провинция...

Като творец съм сигурна, че си задавате въпроса:  "защо това се случва?"

Времето е такова...Пазарна икономика. Хората все повече се интересуват от пари, но животът не е пари. Не е в това да натрупаме материално имане, а в духовното развитие на човека и обществото.

Обществото е едно надграждане. При нас едно прекъсване за 5 века, след това за още 70 години...

Има нужда от осъзнаване мястото на всеки. В Библията всички са равни. Това, че някои има няколко милиона или милиарди, не го прави повече човек...

Какво ще видим в изложбата?

Живопис, рисунки, експерименти...Аз не робувам на това, че художникът трябва да прави цял живот едно и също, за да бъде разпознаваем. По време на моите изложби във Франция, французите ми казваха : "Не се сравнявай с този или онзи, сравнявай се с най-големите". За мен този голям е  Микеланджело. Титанът на архитектурата, скулптурата, живописта.

Тези неща, които тук изглеждат нови, са технологии, които се правят по света...

Каква е техниката?

Ламарина, но с друго качество...

Но има и мои неща. Като "Обелиска", който е с един хубав текст : " Пролетта дойде. Избуяха младите крака. Животът е хубав".

Метафора да търсим ли?

Всичко може да се търси. В изкуството нещата никога не са буквални и никога не са случайни.

Цялото интервю с художника Веселин Костадинов може да чуете тук: