Добромир Димитров: Смъртта за християнина е заспиване, след което има събуждане

Празникът Възкресение Христово се празнува още през II век и е централното събитие на целия годишен празничен кръг на ранната Църква. След Миланския едикт през 313 година, чрез който Св. император Константин Велики провъзгласява християнството за равноправна религия в Римската империя, празникът Възкресение Христово се е отбелязвал най-тържествено. На този ден са се кръщавали всички желаещи да приемат християнството. Те са се подготвяли за това в продължение на години. Църквата се е радвала и тържествувала, а християните цяла седмица са се причастявали ежедневно в светата Литургия, носили са бели дрехи и венци от цветя. За смисъла на Възкресението, живота и смъртта – преподавателят по библейски и систематическо богословие във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”.

Това са екзистенциални въпроси. Човек си задава въпроса за смисъла на нашето съществуване...

Страшна ли е смъртта ?

Можем да кажем, защото по някакъв начин ние губим този, когото обичаме. Значи тя е трагична по някакъв начин.

Но в църквата има нещо по-различно – има преодоляване на смъртта. Ние имаме изконно заложен стремеж към безсмъртие...

Смъртта не може да наруши една връзка според християнството. Ние вярваме, че не може да загубим завинаги тези, които си отиват и затова вярваме в Бог и неговото Възкресение. Това празнуваме – Победата над смъртта!

Но това не е прераждането на източните учения – християнството говори за възкресение на същата личност със същите чувства и спомени за тези, които обичаме. Ние вярваме във Възкресението.

Какво се случва след физическата смърт?

Когато една майка загуби детето си, нейната болка от това, че не може да го прегърне, е голяма. От това, че не може да се примирим, се получава една празнота. Но истината е, че имаме и надежда, че случилото се не е нормално.

Когато човек си отиде от този свят, той не е в пространството и времето. Душата отива при Бог и предвкусва това Възкресение. Но според нашия живот, ние ще наследим и това в другия свят....

Ако ние сме гледали на другия човек като нещо, което може да използваме, ако целта на нашия живот е била нашия егоцентризъм, то ние може да наследим място, където да сме сами и това е най-страшното място.

Говорим за смъртта като тайна и победена. А ние вече имаме това. Лазарова събота Христос възкресява един човек, който вече 4 дни е бил в гроба. Ние виждаме, че той има власт над смъртта и над живота...

Човек като почине, той е в състояние, което не е окончателно. Вие вярваме, че Христос отново ще дойде, ще има общо възкресение и съд. Душата е в състояние, което предвкусва дали мястото, където ще бъде, ако е имала любов, или ще бъде сама, ако е била егоист. Но това не е окончателно. Затова ние идваме в църква и се молим за починалите, правим панихиди, молим Бог да си спомни за нашите покойни и ние имаме очакване.

Езическа религия е да се оставя храна на гробовете...

А душата има ли нужда от тези раздавания?

Душата има нужда от любов. Любовта е единствената съзидателна сила. Защото когато човек си отиде от този свят, той вижда делата си. Човек вижда целия си живот.

И да осъзнае грешките си, но не може да ги коригира?

По никакъв начин не може, защото не може да има покаяние. Затова тук идват молитвите на нашите близки, които могат да облекчат нашата съвест...

Затова е важно да си помислим още тук къде искаме да бъдем – дали да бъдем с Христос и хората, които обичат, на тази огромна трапеза, на този брачен пир, или да сме оставени в собствената си самост, в собствения си егоизъм.

Представете си едно вечно разпадане на нашата личност, това бих нарекъл истинска смърт.

А това, което имаме сега след смъртта на Христос, е едно успение. Това е заспиване, след което ще има събуждане...

Вярваме, че след повторното идване на Христос да съди живи и мъртви, последният враг на човек – смъртта, ще бъде унищожен. Тази смърт, която ни разделя...

Ще има край и този край ще дойде като преобразяване на света и връщане в изначалния му смисъл.

Светът, когато Адам и Ева са паднали, които са решили да станат богове за себе си, тогава се е появила смъртта...

Още за смисъла на Възкресението и силата на любовта  – от интервюто с Добромир Димитров: