НА СЕЛО в "Оазисът на река Батова - Орешак"

Две села в страната носят името Орешак – в Ловешка и Варненска област. Спорно е кое е по-известно, защото ако едното е на километри от Троянския манастир и организира панаири на занаятите, другото местните искат да го направят резерват за гагаузите, а за варненци то е познато и като капитанското село.

Пътуваме по пътя за Балчик и отбиваме при село Кичево.  Пътят е ремонтиран, почти до табелата за село Орешак. По нея има десетки следи от куршуми. Оказва се, че това се случва за втори път. Следват дупките.

Събота е и на площада откривам няколко деца на различна възраст, които обаче нямат много възможности за игра, защото се оказва, че двете детски площадки вероятно са от времето на родителите им. Боил, Момчил и Живко. Големите момчета са щастливи от приятелските разговори на пейката под звездите, и мъдро обобщават: “Така е на село!“. 

Така е на село – котките спокойно се разхождат и нямат никакъв страх, а често са герои и от снимките на местните хора. Но това е и място, където биопроизводителят Красимир Стефанов продължава да търси хармонията, защото е убеден, че няма да я открие в „стреса на големия град“. Място, където все още се чува звъна от хлопките на овцете, а иманярите имат много работа след трактористите на полето. Търсели съкровища и под вековните корита на местните чешми, затова ги разбили... Място с уникална природа, която остава все още непозната за мнозина, защото няма екопътеки...Но условията продължават да са добри за животновъдството, разказва овцевъдът Атанас Антимов. Той отглежда 600 овце местна порода, получава за всяко животно по 85 лева субсидия, но е толкова трудно в този бизнес, че синът му отказва да го продължи...

Земята не е от най-плодородните, но с добри грижи и много труд добрите резултати са възможни, разказва и арендаторът Христо Жеков.