Арх.Галиано: Нов живот за тоталитарните паметници ще ги опази за историята

Те придобиват ново послание, ако бъдат съхранени и станат място за културни и спортни събития, например. Това смята арх.Пиетро Галиано от Университета по литература и изкуства във Флоренция, изследовател на "живота" на монументалните паметници, след режимите. Той участва в „Архитектурни срещи“ на Камарата на архитектите във Варна, където варненски архитекти алармираха, че има риск Паметникът на Българо-съветската дружба да се окаже в задния двор на блокове.

Арх.Галиано какъв е ефектът на тоталитаризма върху културата?

Тоталитаризмът изтрива някои културни достижения преди него. А културата, родена по време на тоталитарни режими е винаги хомогенна, тя не допуска възможността да мислиш различно. Но смятам, че завещаното от такъв период е важно. Тези паметници са част от националната история. В Италия също имаме фашистки монументи. Някои от тях са прибрани в музеите, а други бяха адаптирани като места за различни събития.

Кои паметници от режимите в Европа бихте посочили като добри примери?

Много добри примери има в Германия. Германците са твърдо решени да помнят нацистките времена и това е станало обществена отговорност. Там има много следи от двойно ужасното минало – от нацизма и от комунизма в източната част на страната. В някои случаи те са адаптирани в мемориали, както Берлинската стена и затворите, в други случаи са превърнати в места за културни събития, училищни състезания. Това става без да бъде изтривана тяхната история, но така им се вдъхва нов живот. 

В Русия били ли сте?

Не, и съжалявам за това. Пътувал съм, обаче в Източна Европа, за първи път съм в България.  Бил съм в Балтийските републики, в Полша, Унгария и Румъния. И съм очарован от начина, по който там се отнасят към паметниците от комунизма. В Будапеща например са ги изложили в монументален парк край града.

И в София беше открит Музей на социалистическото изкуство през 2011 г., вкл. с паркова експозиция. 

На връщане ще имам един ден в София и може да го посетя. Преди да дойда във Варна там видях паметника на Съветската армия и бях впечатлен от всичките канони на това тоталитарно изкуство. Те са като вид религия, която не дава място на живите. Тя утвърждава, че това е  единственото, което трябва да бъде запомнено и няма място за друго. Няма връзка с настоящето, така се създава една ужасна празнина. Интересното е, че в картите и културните пътеводители на София, този паметник не е отбелязан никъде (смее се). Сякаш жителите на София искат да го преместят, да го няма...

Преди време младежи боядисаха в розово фигурите на войниците...

Да, разбрах, че са били оцветени и като супергерои от комикси – Супермен, Капитан Америка и т.н. Това е ре-актуализация,  прави паметникът отново жив и той започва да носи ново послание.

А тук във Варна на Паметника на българо-съветската дружба бяхте ли?

Това е невероятен монумент! Много съм въодушевен, защото го включих и в презентацията си тук, на варненските „Архитектурни срещи“. От векове публиката е само наблюдател, на нея й се е казвало какво да прави и какво да гледа. В тоталитарните режими това става водещото правило. Затова създадох нов формат за споделяне на изкуството.

Всяка от бившите комунистически държави има своя индивидуално монументално изкуство – българско, румънско, унгарско и т.н., но всички те са под чадъра на съветския пример. Интересен е контрастът между националния и съветския изказ. Тук срещам мои връстници на 40-43 г., които са израснали в комунистическия режим. Интересно ми е как са живели и как живеят сега, при капитализма, който също е режим смятам (смее се). Освен че преподавам, правя класове под открито небе, някъде на село, след вечеря и провокирам хората към критично мислене, без да им влияя. Събирам хора настроени към нетрадиционно мислене в Италия, Франция и Англия.

А липсва ли ви работата по специалността – архитектура?

Да, завърших архитектура, но се насочих другаде. Сега бих се нарекъл архитект на човешки взаимоотношения, на тези преходни, но с много различно развитие взаимовръзки (смее се).