Неизвестно послание на почетния гражданин на Варна проф. Арам Берберян-Датев

"Бог да закриля България, да пази Варна и закриля Варненци!", това е написал проф. Арам Берберян - Датев върху капака на своето пиано. То е много старо - произведено е 1895 година и е купено през 1932 година от тогавашния френския консул на старо. "Клавишите бяха плитки, но допринасяха за развитие на ударната способност на пръстите", спомня си неговата дъщеря Варта, която също е свирила на него.

На това пиано са създадени десетки произведения, донесли международна известност на композитора. Цели 55 години  проф. Берберян -Датев е свирил на него. От няколко години това пиано се съхранява в Радио Варна и при неговото почистване колегата Веселина Киричева открива надписа на професора върху капака. Дъщерята Варта Берберян - Гарабедян дойде за интервю в Радио Варна по повод премиера на две нейни книги и тогава научи за духовното послание на своя баща.

Проф. Арам Берберян - Датев е  педагог, диригент, композитор и пианист, почетен гражданин на Варна. Пише своето послание на 9 октомври 2002 година. Почеркът е красив, така, както пишеше и нотите си, спомня си неговата дъщеря. В обръщението към свой приятел, на когото подарява "най-скъпото ми Второ Аз" , той откроява няколко неща : голямата любов към  родна Варна и родината България, но и това, че никога не ги е предал.

В живота човек трябва да се научи на търпение, да умее да използва  и белите, и черните клавиши, и да внимава за оставената следа. Това са житейските уроци, които се откриват и в поезията на Варта Берберян -Гарабедян. Тя е родена в град Варна. Завършва Държавно музикално училище "Добри Христов" - Варна, а след това  Българската държавна консерватория - София. Работила е като учител по музика и като артист - оркестрант (контрабасист) в ДАНПТ "Варна". Пише сериозно от 3 години. Има публикации в няколко вестника и антологии и издадени 4 книги. По време на благотворителната премиера на последните две книги: "Черните клавиши" и "Нюанси" бяха събрани 420 лева за деца с церебрална парализа.

Интервю на Габриела Гаврилова :

Черното и бялото в живота. В музиката, специално при пианото, черните клавиши имат една богата и дълбока звучност и аз правя аналог в едноименното стихотворение с това. Черните неща в живота украсяват добрите и им дават по-голяма тежест. След като сме  преживели нещо "черно", то прави още по-красиво "бялото".

След себе си човек оставя "диря". Написах обаче това стихотворение по-късно и то не е включено в стихосбирката.

Да бъдем търпеливи и да не реагираме с гняв. Да търсим смисъла дори и на лошите неща, защото повечето не са случайни. Търпение и вяра!

Аз свиря от малка и имам музикално образование. Не съм се занимавала с поезия. Четях поезия само за обща култура. Даже не бях "запалена". Това дойде в последните години.

Три, но имам още за 5!

Ще цитирам "Пристрастеност" :

Не зная! Според мен това е Свише.

Дадено му е! Без това не може, но може да се даде и по-късно. Не е казано, че талантът трябва да е още от детска възраст. Всичко е дълбоко закодирано, но чака момента да се прояви.

Някакъв импулс, това е Божествено вдъхновение според мен!

Доброто винаги получава отплата, то се получава рано или късно, ако имаме търпение...

Аз също не знаех за него и бях изненадана. Знаех, че това пиано е подарено от моя баща на Ламбрин Сотиров преди години, но поради някакви обстоятелства то беше преподарено на Радио Варна. Направих си снимки на надписа, за да го имам и аз. Дирята е това, което сътворим....