Издирват свидетели на потушаването на Пражката пролет

Свидетели на потушаването на Пражката пролет, както и български студенти или работещи през лятото на 1968 г. в някогашна Чехословакия издирват варненски историци, съобщи Златка Антова от отдел „Най-нова история” в Регионалния исторически музей във Варна.

Търсенето на българите, присъствали на събитията е в рамките на проект, в който освен варненският музей участват още университети в Братислава, Виена, Загреб и Болоня, както и Института за национална памет в Талин и три неправителствени организации от словашкото село Михаловце. Именно от там навлиза в Чехословакия единият от двата български сухопътни полка, които са изпратени да потушат размириците в Прага – базираният в Елхово 12 мотострелкови полк, посочи Антова.

До момента около 20 българи са заявили съгласието си да разкажат спомените си. Сред тях има както бивши военнослужещи, така и обикновени граждани.

Музеят във Варна е единственият от българска страна, който участва в проекта "Годината, която промени всичко: Чехословакия и Европа 1968”.

По времето на Пражката пролет, в тогавашна Чехословакия първи секретар на комунистическата партия е Александър Дубчек. Неговото управление става популярно с иновативните си идеи, които в историята остават под името "социализъм с човешко лице”. През април 1968 г. Дубчек отменя цензурата над медиите, гражданите на Чехословакия могат дори да напускат страната и да членуват в социални организации, неконтролирани от партията. Тези действия, обаче, влизат в притоворечия с разбиранията на Съветския Съюз и държавите, участващи във Вършавския договор, което довежда и до операция „Дунав”.

Освен с 12 мотострелкови полк, България участва в потушаването на Пражката пролет и с 22 мотострелкови полк от Харманли, както и с един танков батальон.

Българските войници от 12-и полк навлизат в Чехословакия в нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. край Михалковце, разказва Антова.Там, според официалната история, те срещат съпротива, има и ранени. Ден по-късно достигат Банска Бистрица, където завземат казармата, полицията и радиото. Служещите в 22-и полк кацат на летищата Рузине и Водоходи, където вече са се настанили съветските части, и се разполагат в полетата наоколо.

Потушаването на Пражката пролет взима много жертви сред чехи и словаци. Единствената българска жертва е старшина Николай Цеков Николов, който е бил убит при битово престъпление, а не при военните действия.