60 кадъра от 1966 година във фотоизложбата на Александър Сертев във Варна

„С кораба "Несебър" до 4 страни по Средиземноморието през 1966 г.“ е най-новата изложба, подредена в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Тя е на фотографа Александър Сертев. В изложбеното пространство, освен фотографиите от пътуването с кораба „Несебър“ ще бъдат представени и анаглифни изображения. Анаглифията е метод за получаване на стереоскопични (3D) образи чрез цветово кодиране на сигнала, предназначен за лявото и дясното око. За получаване на реалистичен ефект се използват анаглифни очила със специални цветни филтри, които се предоставят на посетителите в галерията.

Александър Сертев е роден в София през 1937 година. Като юноша усвоява фотография в ателието на баща си Стоян Сертев, виден камерен музикант и майстор на фото-репродукции на произведения на изкуството. Завършва Художествената академия в София, в ателиетата на Илия Бешков и Веселин Стайков. След дипломирането си работи в областта на илюстрацията и приложната графика, но неговата вродена сила винаги е била фотографията.

Като член на Съюза на българските художници участва в над 20 международни изложби и биеналета и в над 30 колективни прояви на български художници в страната и в чужбина. Прави голям брой художествени и фотографски изложби.

През 2013 година получава наградата „Златен век“ – Печат на Симеон Велики, връчена му от министъра на културата тогава Владимир Пенев.

„1966 година е едно трудно време за България. Тези, които искат да пътуват, са проверявани щателно, битието им е гледано под лупа. Благодарение на това, че през 1963 година прекарах три месеца във Франция и не станах невъзвращенец, ми бе дадено разрешение да отпътувам на няколкодневно пътешествие с кораба „Несебър“ по Средиземно море, в компанията на петдесетина сънародници, половината от които сътрудници на държавна сигурност. Бяхме щателно наблюдавани, за да не остане някой извън пределите на социалистическия лагер.

Корабът отплава в едно ранно утро от Варна и акостира в пристанището на Истанбул. Правех снимки, но разполагах само с четири филма "Agfa" за дневно осветление, общо около 130 кадъра. Всеки кадър е бил точно пресметнат като композиция, осветлението измерено със светломера, който висеше на врата ми. Тази изложба от около 60-тина фотографии го доказва.

Последваха Александрия, Кайро, Бейрут, Пирея, Атина…и обратно, на път към Татковината. Към една страна на забрани, фалшиво равенство и дефицит. Не помня в какво съм вярвал, но не е било в победата на комунизма. Защото бях видял нещо от големия свят.“