Учени откриха в Етиопия останки на най-древния „маймуночовек“

Палеонотолози са открити в известната долина Аваш останки от най-древния до момента австралопитек, предполагаемо способен на изправено ходене. Това откритие засилва претенциите на Източна Африка да бъде прародина на човечеството, пишат учените в “Journal of Human Evolution“, цитирани от БГНЕС.

"Първият прешлен на този австралопитек е разделен на същите две лопатки като на съвременните хора. Тази особеност липсва при съществуващите примати и най-старите човешки предци, но ни помага да държим главата си изправена, докато стоим", казва Марк Майер от колежа Чафи в Кукамонга (САЩ).

Днес за най-древният "пряк" прародител на съвременните хора се счита Homo habilis. „Генеалогията“ на по-примитивните хоминиди - австралопитек, ардипитек, сахелантроп и други видове - остава предмет на противоречия сред антрополозите.

Въпреки това, правоходещия афарски австралопитек днес се смята за най-вероятния прародител на разумния човек, а маймуноподобния ardipitek е предполагаемият "прадядо" на австралопитека.

Днес не съществува консенсус между палеонтолозите и антрополозите за това къде е родината на австралопитеците, кога те са се появили и къде са се появили първите представители на нашия род. Две части на Африка претендират за тази роля - долините на реките Леди и Герару в Етиопия, ждрелото Олдувай в Танзания и "люлката на човечеството" в източната част на Южна Африка.

В полза на първия кандидат говори факта, че останките на Люси са открити в този район още през 1972 г. - млада жена от рода афарски австралопитек, чиито крайници са приспособени за изправено ходене. Освен това в околността са открити останки от още по-древни хоминиди.

В полза на втората родина на човечеството са редица находки в пещерите Стеркфонтейн и Малапа, където в края на миналия век и през 2009 г. са намерени останките на Малката стъпка, необичаен хуманоиден австралопитек, както и австралопитека седиба, които много учени считат за преходен вид между рода Homo и неговите древни предци.

Майер и неговият колега Скот Уилямс се доближават до отговора на въпроса коя от тези части на Африка е истинската родина на рода Homo, анализирайки вече намерените вкаменелости и проведени разкопки на територията на националния парк Аваш, където са намерени останките на Люси, най-стария представител на рода Homo и най-древните оръдия на труда.

Чрез изучаване на седиментни скали, които са се образували преди около 4,2 милиона години в централната част на тази долина, на място наречено Аса Иси, учените са направили невероятно откритие. Те успели да намерят седем добре запазени прешлени на един от най-противоречивите австралопитеци, Australopithecus anamensis.

Първите му останки, фрагмент от долната челюст, както и част от раменната кост, са открити през 1994 г. по бреговете на езерото Туркана в Танзания от известните британски палеонтолози Ричард и Мев Лики. След като анализирали откритието си, учените стигнали до заключението, че са успели да открият най-древния австралопитек на Земята, който е живял в Южна Африка преди около четири милиона години.

Тъй като двойката Лики не успяла да намери костите на краката или други части от тялото на тези хоминиди, тяхната идея, че тези същества са можели да ходят на два крака предизвика много противоречия, които не отшумяват и до днес.

Откриването на седемте прешлени на тези примати, погребани в Етиопия почти едновременно с останките на Australopithecus anamensis в Южна Африка, дава на Майер и Уилямс първата възможност да проверят тези теории, както и да свържат двете „люлки“ на човечеството.

Техният анализ, както отбелязва антропологът, е донесъл много изненади, които показват, че нашите предци са усвоили изправено ходене неочаквано рано. В допълнение към "човешкото" устройство на шийните прешлени, тези примати не притежават специалните скапуларни мускули, които имат шимпанзетата и другите маймуни, прекарващи значителна част от живота си на дърветата.

С други думи, това означава, че анамианските австралопитеци, като съвременните Homo sapiens и техните непосредствени предци, не са знаели как да се катерят по клоните и стволовете на дърветата и не са били сходни по начин на живот със съвременните маймуни. По същия начин са подредени гръдните им прешлени - каналите в тях са необичайно широки, което е типично за хора, които са подложени на постоянни големи натоварвания на гръбначния стълб, но не и за маймуни, ходещи на четири крайника Интересното е, че в това отношение Australopithecus anamensis са били по-близки до хората от предполагаемите им потомци, афарските и южните австралопитеци.