Филип Бернолд: "Диригентът освен музикант е и учител"

Филип Бернолд започва музикалното си обучение в Колмар, Франция, с уроци по флейта, а по-късно композиция и дирижиране под ръководството на Рене Матер, ученик на Шарл и Фриц Мюнх. След това учи в Парижката консерватория, където печели Първа награда в специалност „флейта” , а следващата година, на 23 годишна възраст, е назначен за първи флейтист в Оркестъра на Националната опера в Лион. Тази награда му проправя път към международна солова кариера с известни солисти и оркестри, от Ростропович до Рампал.

През 1995 година, окуражен от своя ментор Дж. Е. Гардинър, основава формацията „Виртуозите от Лионската опера”, с която работи активно години наред. Първият диск на Филип Бернолд през 1989 година печели Голямата награда на Академия „Шарл Крос“. Оттогава той е записал повече от 20 компактдиска.

Филип Бернолд е професор по камерна музика и флейта в Националната консерватория в Париж, а на 2 август ще дирижира полския оркестър Синфония Варсовия със солисти Огюстен Дюме - цигулка и Жерар Косе - виола. Концертът е част от Международния музикален фестивал "Варненско лято".

Здравейте, г-н Бернолд, какво ще предложите на публиката на Международния музикален фестивал „Варненско лято?

Пристигам за фестивала като диригент на известния оркестър Синфония Варсовия. В програмата сме предвидили произведения на Моцарт и Хайдн. От Моцарт ще изпълним „Симфония концертанте” – концерт за цигулка и виола, както и Симфония №85 "Кралицата" в си бемол мажор от Хайдн. Той я е създал в Париж и тя носи специално послание.

Според Вас какво отличава Синфония Варсовия от останалите оркестри?

Синфония Варсовия са създадени много отдавна. Диригент на Синфония Варсовия беше Йехуди Менухин. От 20 години аз съм диригента и свиря на флейта с този ансамбъл. И всеки път, когато правим съвместни участия, съм много впечатлен.

Как избирате произведенията, които да изпълнявате?

Синфония Варсовия са се специализарали в класическата музика. Те са най-добрия оркестър за тази музика. За това и избрахме произведения от Моцарт и Хайдн.

На концерта във Варна – изпълнител или диригент ще бъдете?

Ще дирижирам, защото нараних ръката си преди две седмици. За съжаление няма да мога да изпълня концерта на френския композитор Девиен за флейта. Четири седмици няма да мога да държа инструмента. Така леко променихме програмата. Заменихме произведението на Девиен с „Дивертименто” на Моцарт. Така че този път ще бъда единствено диригент.

А Вие какво предпочитате – да сте диригент или изпълнител?

Трудно ми е да отговоря, защото това са съвършено различни дейности. Най-важното, когато съм диригент, е да подготвя оркестъра. Хората, които идват на концерта, едви ли могат да си представят работата, която един диригент трябва да свърши, преди самата изява. Така че най-важното е предварителната подготовка. Диригентът е нещо средно между музикант и учител. Като изпълнител се чувствам по съвсем различен начин. Мога да правя каквото си поискам. Като диригент трябва да работя с музиканти. Но в края ще отбележа, че нямам предпочитания. Обичам музиката и съм щастлив, че мога да съм както диригент, така и изпълнител.

Един концерт не е само оркестър, диригент и публика – каква е ролята на публиката в процеса на музикална комуникация?

Диригентът никога на вижда публиката по време на изпълнението, защото е с гръб към нея. Онова, което се опитвам да правя като музикант, диригент и солист, е да задържа вниманието на хората в залата, защото за мен е много важно да разказвам история, да разказвам музикална история. Което означава, че трябва да направя така, че публиката да е с нас през цялото време. Това е трудният момент, защото понякога задавам въпрос на хората, които са посетили концерта, питам ги какво са почувствали, докато са слушали класическата музика. Те ми отговарят, че музиката ги е успокоила. Което е много странно. Разбира се, музиката те кара да си чувствителен, но тя не е създадена само да успокоява. Музиката е език. Проблемът произлиза от това, че не познаваме езика на музиката, както езика на речта. Въпреки това музиката е комуникация. Ролята на диригентът и оркестърът е да пресъздадат този език, така че публиката да разбере музиката.

Според Вас младото поколение може ли да разбере този класически език?

Часовете по музика в училище стават все по-маловажни. И все пак младежите могат да разберат езика на класическата музика, защото тя е създадена за всички. Всеки, който я слуша, може да бъде докоснат от нея. Защото най-важното е да разберем езика й. Това е единият начин, вторият е просто да се изолирате, да си пуснете музика, да слушате и да чувствате. Така че не е и младото поколение да усети класическата музика.

Трудно ли е да привлечете младежите в концертните зали?

Трудно е по много причини. Една от тях е, че класическата музика не звучи по радиото. Тя не е с тях. Специално във Франция е много трудно да гледаш класически концерт по телевизията. На второ място е въпрос на цена. Посещението на един класически концерт е скъпо удоволствие. И на трето място младите си мислят, че трябва да са облечени по определен начин, да влязат в образ, който не им подхожда. А всъщност нещата не стоят точно по този начин. Концерт с класическа музика се доближава много до концерт с каквато и да е друга музика.

Привлекателна ли е комбинацията от класическа музика и други стилове?

Да, това би могло да привлече младите в концертните зали. Дори и да не знаеш нищо за класическата музика, има произведения на Равел, Вивалди и други, които са комбинирани със съвременни стилове и са познати. Което би могло да привлече допълнително внимание към класическата музика.

Чуйте интервюто, което маестро Филип Бернолд даде специално за Радио Варна.