"На село" в Черковна - най-българското варненско село

Далеч от главен път, далеч и от голям град – днес гостуваме на жителите на провадийското село Черковна. Чакат ни отрано, за да разкажат за живота в селото, да се похвалят с това, което имат и ревностно пазят. Село Черковна е известно с това, че в него винаги са живяли само българи. Дори и по времето на турско робство. Твърди се, че на негова територия се е извършвала първата черковна дейност във варненска област, оттам идва и името Черковна. Там стои и до днес сградата на първата църква строена във варненско – храмът „Свето Възнесение Господне“. А до него е и сградата на първото българско училище във варненско, основано от книжовника и учителя Рашко Блъсков, строено през 1841 година.

Пристигнахме в Черковна в слънчево и топло утро / бел.авт. - аз и фотографът Румен Сарандев, на когото са всички снимки/. Влязохме в селото по чисти улици, в тишината на сутрешните селски моменти, когато всеки шета нещо из двора. Спряхме пред кметството, където ни чакаше кметът Румяна Николова.Седнахме в беседката отвън. Около нас са старата църква, първото училище, пенсионерския клуб, читалището и магазина. И докато се запознаваме пристигна и първия ни събеседник – Христа Балинова, на 89 години...

И вкупом тръгваме към църквата.

Много отдавна, още преди основаването си Черковна е била черковен център на близките села. Преди войната от 1828 – 29 година в цялата варненска област не е имало нито една църква, затова населението се черкувало съвсем примитивно – под дърветата. В Черковна по това време се черкували под един дъб в двора на Ескар Вълчо, разказват историческите справки на местния учител и родолюбец Христо Чернев, който издава книгата Кратка история на село Черковна. През 1838 година  в селото започнал строеж на първото църковно здание дълго 20 метра, широко 6-7 метра, с цял навес от южната страна. Черквата била завършена през март 1841 година. Имала каменен зид, керемиден покрив, белосани стени с четириъгълни прозорци и железни решетки по тях. Отпред имало зелена морава. По-късно през 1876 година църквата е надстроена и разширена. Направен е втори етаж, защото навремето жените са имали право да влизат само там. Той стои и до днес.  И събеседниците ми си спомнят за нея - Йорданка Христова, Милчо Момчев, Йорданка Кирякова, Милена Илиева, Радка Тунчева, Нико Ников и Гинка....

Непосредствено до църквата в Черковна се намира първото българско училище, което е открито във Варненска област. Отиваме да го видим с черковненци и  с кмета Румяна Николова, с която вървим напред...

И читалището в Черковна впечатлява, също като църквата и училището. Двуетажно с балкон и гримьорни и цяла стена с грамоти и отличия на певческата група. Сградата е завършена през 1955 година и тя с доброволния труд и пари на местното население. За нея разказа Христина Филева, която работи в читалището...

В село Черковна сме. Селото, в което откакто съществува живеят само българи. Днес постоянно живеещите в него са 160 души, разказа кметът Румяна Николова. И тя е родом от там.

И така завърши гостуването ни в селото. Почерпиха ни с кекс и тиквеник – домашно приготвени и много вкусни. И тъкмо да тръгнем разбрахме, че в Черковна живее бабата на Симона Дянкова – капитанът на ансамбъла ни по художествена гимнастика. Отидохме и до нейната къща. Намерихме я в двора. Посрещна ни и ни покани да влезем. На стената в гостната й е поставен календар на националния ансамбъл по художествена гимнастика. На другата стена виси сувенир подарък от Баку, където бяха гимнастичките ни на световно първенство. А на масата бонбони, пак от Баку, с които баба Пенка ни почерпи.

Пенка Миланова е последният ни събеседник в Черковна. Тръгваме си с усещането, че ще се върнем отново. Заради хората, заради спокойствието и заради българщината запазена през вековете.