Последните фоторепортери във Варна: Тази професия я работиш, защото я обичаш

Бенджи: Аз работя като фоторепортер повече от 30 години. Първо в родния си град Плевен и после от 2000 година във Варна.

Пламен Гутинов: Аз съм близо 12 години фоторепортер. Преди това съм работил още толкова отново като фотограф, но не и фоторепортер.

Румен Сарандев: От 2011 г. започнах като фоторепортер.

Красимир Тодоров: От 23 години работя тази професия.

Как се задържахте толкова дълго време в тази професия?

Бенджи: Тази професия я работиш, защото я обичаш. Не защото си забогатял от нея, не защото си материално осигурен, а само защото я обичаш.

Красимир Тодоров: Аз харесвам това, че всеки ден ми се случват различни неща.

Как се промени фоторепортерството през годините, в които работихте?

Бенджи: Ние с Краси сме започнали работа по времето на филмовата ера. През последните години се снима само дигитално. Това е една от причините за изчезването на професията. Нито ще сме първата, нито ще сме последната професия, която ще изчезне. Това не е новина и няма никаква драма. По наше време се снимаше много по-трудно репортаж, защото трябваше да се прояви, копира и беше доста по-бързо и изнервящо. Сега е много по-лесно.

Красимир Тодоров: Носел съм копията още мокри, за да ги сканират и публикуват. Беше голямо бързане и стрес. Но и приятно като като видиш на другия ден отпечатана във вестника твоята снимка. Професията се промени доста, защото се размиха критериите за качествена репортажна фотография. Все по-голям е потокът от образи, картинки, петна. Зрителят се чувства претоварен и презадоволен от образи и губи представа за това кое е добро и кое - не.

А към какви събития хората имаха по-голям интерес преди и сега? Какво искат да гледат хората?

Румен Сарандев:  Аз откакто съм в тази гилдия, за съжаление виждам, че хората искат да гледат зрелища в по-нелицеприятната част от новините.

Бенджи: Аз няма да се съглася много с това. Доскоро и аз мислех така. Но само преди няколко дни разбрах, че новинарските сайтове вече се насочват към положителни новини, защото самите рекламодатели искат да си позиционират рекламите сред положителни новини. Това е една нова тенденция за мен, но явно хората са пренаситени към негативни новини.

Пламен Гутинов: Доста време хората се хвърляха на скандални неща. И за това мисля, че част от нашата работа е именно това. Аз като работя, гледам половината от снимките ми да са положително насочени. Ако всичко е само черни краски, ти депресираш хората. А това се отразява и на усещането на хората като общество. И от нас зависи.

Румен Сарандев: Ти си леко романтик.

 В крайна сметка това е отговорност.

Пламен Гутинов: Тази професия, ако чакаш да станеш известен с нея или да забогатееш от нея, по–добре си смени професията. На мен дори ми е интересно да си намеря сам събитие, от колкото да отида на три пресконференции и да ги снимам.

Красимир Тодоров: В повечето ситуации нас ни приемат като зевзеци, майтапчии, малко простаци, идиоти. Това са всички думи в кавички, които нашите колеги и модели вероятно мислят за нас. Аз мисля, че въпреки красотите на тази професия, това е нашият начин да релаксираме от всички онези гадости, които виждаме. Когато сме зад фотоапарата, само мълчим. На такива неща съм се нагледал и на взаимоотношения между хора и политици, че се научихме да виждаме и зад кадър, и пред кадър. Общо взето ако имах дар слово бих могъл да пиша нещо, но дядо Боже не ми го е дал.

Цялото интервю с фоторепортерите чуйте в прикачения звуков файл.