Добруджанската певица Дойка Добрева - история, достойна за роман...

И от микрофона на радиото се разнасят нейните песни, преминават срутените вече гранични огради, тихо се стелят над сгушените добруджански села и изпълват с радост душите на отрудените селяци – братя и сестри от родната земя... Ето така през 1943 г., в рубриката „Тия, които слушаме по радиото“ във вестник „Радио-свят“, бр. 295 от 18 юни, авторът Ив. Ив. разказва за вече напълно забравената добруджанска певица Дойка Добрева. 

Певицата, родена на 16 април 1912 г. в с. Полковник Свещарово, Добричко, е сред първите, които са пели "на живо" в Радио София преди 50-те години на миналия век. Още от малка почва да пее. Слуша песните, които майка ѝ пее, песните по тлаки и седенки, по коноп и жътва. Тук всички пеят – и млади, и стари, и в скръб, и в радост, пеят песента на полята, на земята... Слуша, заучава ги и пее...(в. „Радио-свят“). С първата си любов Добри Цонев бягат от окупирана Южна Добруджа и се установяват в София. През 1931 г. се женят в столицата. На следващата година се ражда първият им син Трайчо, а след още две и вторият – художникът Тодор Цонев. По препоръка на Добруджанската организация в София Дойка Добрева се явява на прослушване в Българското национално радио през 1935 г. В продължение на 15 години нейният глас звучи в национален ефир. Тя знае и пее над 100 песни: „Стар свекър Янки думаше“, „Посъбра Бальо дружина“, „Седнал е Манол да яде“, „Калинка булка хубава“, „Димитър твари гимия“... Пее и хумористични песни – „Де тий, Тудоро, китката“,  „А бре, дядо, дерменджийко“, „Снощи отидох на нова чешма, либе ле Иванчо“ и много други. (Бешков, Л., 1992, Добруджанци в науката, изкуството и културата)

Така накратко изглежда житейската история на Дойка Добрева. Любопитните подробности обаче разказват и за многото горчиви чаши, принудена да изпие до дъно по пътя. История, достойна за роман: от бягството от Южна Добруджа с голямата ѝ любов - Добри, но и за греха - любовта с друговерец, като поквара, за задраскването ѝ от семейната памет...

Писателката, краевед, общественик, интелектуалец, дълбоко свързаната с Добруджа Рада Въртунинска - дъщеря на най-добрата приятелка на Дойка Добрева от моминските години - разказва историята.