"По първи петли" на 4 май с Ваня Славова

1. При настоящата невъзможост да пътуваме по традиционния начин в пространството ни остава възможността да пътешестваме в мислите си чрез книгите. “Коя книга те е отвела най-далеч?” е въпросът, който отправя към всички нас едно българско издателство. В кампанията „ПътувамБезПаспорт” може да участва всеки, като запише кратко видео до 3 минути с отговор на посочения въпрос, разказва Невена Дишлиева.

2. Във времето, в което не можем да пътуваме и туризмът в света е блокиран заради коронавируса, с какво изненадва Албания своите гости. За примера на албанците като домакини разказват Юлиян Варимезов и Станиела Христова.

4. Николай Градинаров заминава за Бахамските острови малко преди да бъде обявено извънредното положение у нас. Той е електротехник по професия и работи из цял свят. Поредният му договор го "отвежда" на Бахамските острови, а ограничителните мерки го поставят в ситуацията и с чувството "заключен в Рая".

5. Нова работа отвежда и Юджел Шукри от Разград до Варна, където отваря работилница като обущар. Надеждата за повече работа в големия  град се оказва попарена от извънредното положение.  Въпреки това, той очаква посетители почти всеки ден и се радва и на малкото поръчки, които има.

6. Матурите са фокусът на усилията ни, не трябва да се отменят - такова е мнението на Денислав Викторов от XII б клас в Средно училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" – Варна. А що се отнася до баловете - винаги ще се намери време за тях. Среща със зрелостника.

7. 23-годишната Славена Родинова завършва УНСС, но заедно със семейството си се занимава с отглеждането на люти чушки в село Страшимирово, община Белослав. Семейният бизнес включва и производството на люти продукти: сосове, люти сладка, пюрета, разядки и туршии. Какво я кара да следва семейния пример и как протича един нейн ден.

8. И от сладката с люти чушки към сладките изделия от националната кухня на Швеция през погледа на варненката Росица Николова.

9. Веселин и Лора Русеви живеят от 6 г. в Нова Зеландия, град Окланд. Заминават за далечната островна държава, за да подсигурят по-добро бъдеще за децата си. Бързо свикват с живота там, общуват и с други българи за да успяват да поддържат езиковата си култура и най-вече тази на децата си. България и Нова Зеландия не си приличат по нищо, споделя семейството, което едва през тази година е имало планове да се върне за ваканцията си в България, но уви, ще почакат още.