Доц. Пенка Петрова: Лекарството хлорохин има токсични странични ефекти

Какво ново откриха българските учени за коронавируса Ковид 19 от началото на пандемията до днес? На крачка ли сме от разработването на ваксина? Как ще бъде прилагана тя и какво ще съдържа? Опасно ли е лекарството хлорохин, което се използва у нас за лечение на вируса и как да продължим живота си след отмяната на извънредното положение? Разговор с доц. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология при Българска академия на науките /БАН/, където се разработват ваксина и лекарство срещу Ковид 19.

Този коронавирус е по-различен от останалите, защото се оказа с няколко неприятни качества – дълъг инкубационен период и ниска смъртност, каза за Радио Варна доц. Петрова. Колкото и абсурдно да звучи, ако той имаше висока смъртност отдавна щеше да се е самоограничил като другите по-стари щамове на коронавируси. Но това, че 80% от населението го прекарва без симптоми или с много леки такива, води до неговото много широко разпространение. Смъртността изглежда много голяма в световен мащаб като се погледнат статистиките, но реално не е много по-висока от тази от вирусите на грипа. Но коронавирусът мутира и това прави малко по-сложно търсенето на ваксина.

Другото, което се доказа е, че човек може да се зарази с коронавирус само по въздушно-капков път от пряк контакт с друг човек, който е носител на вируса, категорична е доцентката. Вероятността заразата да се пренася от плотове и предмети не е доказана до сега.

Ваксината

Фактът, че 8 милиарда долара в САЩ са предвидени за борба с коронавируса показва, че е време човечеството да се снабди с антивирусна ваксина, коментира доц. Петрова.

Няма целево финансиране от българската държава към групите в БАН, които разработват ваксина и лекарство срещу коронавируса. Затова в момента българската ваксина се разработва по проект финансиран от Института „Пастьор“ в Париж. До сега нашите учени са получили само парични дарения от парламентарни групи и бизнеса. /бел.ред. - близо 170 000 лв./

Иновативната българска ваксина се създава в Института по микробиология при БАН с поне три нови идеи в нея, които ще бъдат български патент, каза доц. Петрова. Учените са на прага да открият лекарство, което да има антикоронавирусно действие на базата на хлорохинови производни. Друг колектив в БАН разработва серумна терапия, която е особено надеждна за лечение на тежки случаи на коронавирус със серум от преболедували.

Ваксината ще се прилага при здрави хора и ще придава имунитет на човека срещу коронавируса. Приложението й ще бъде или инжекционно или като спрей за гърло. Ваксината ще съдържа само ДНК, която кодира съответни белтъчни последователности от Ковид-19, които да послужат като антигени и да подготвят имунната система за реакция. В нея няма да се съдържа самият вирус.

Лекарството „Хлорохин“

Лекарството Хлорохин помага при лечението на коронавируса, но то има много токсични странични ефекти, коментира доц. Петрова. Хлорохинът се натрупва в организма и около два месеца след лечението не може да се метаболизира. Възможно е пациенти да получат чернодробни усложнения. Затова се търсят различни негови аналози и на това е посветена работата на Института по микробиология при БАН.

Следващи „вълни“ от заразяване

Очкванията патогенът да се самоограничи за 6 месеца не се сбъднаха, въпреки че пикът мина вече в цяла Европа, каза още доц. Петрова. Най-вероятно е нова вълна да има през следващия грипен сезон, но вече е доказано, че коронавирусът не е сезонно заболяване. Затова следващи вълни могат да се очакват, ако прекалено много разхлабим мерките за безопасност, допълни тя.

Най-безопасното лечение

Собствената имунна система може да се пребори с коронавируса и е най-безопасното лекарство, но при пациенти със съпътстващи заболявания това не може да се случи. Възможен е колективен имунитет, но той ще стане само след като бъде открита ваксина и хората, особено тези в рисковите групи, бъдат ваксинирани.

Как да продължим живота си

Редовно миене на ръцете, маски в затворени помещения и социална дистанция, това е начинът да продължим да живеем нормално, коментира още доц. Пенка Петрова.