Живеем в едно от срамните времена на България

С тази публикация започна седмицата писателят Захари Карабашлиев. Така той описа ситуацията у нас в момента.

В свой пост във Facebook той написа:

„Знам, че от мен най-малко се очакват песимистични послания, но това е такова. Изисква се голяма самодисциплина да потискам всичко, което мисля за моралното свлачище, върху което сме принудени да се задържаме пряко сили повечето що-годе нормални хора в България... за тази ценностна хавра. Не че мнозинството тук сме без кусури, пази боже! Но след цялата тази свинщина от последните седмици, която дори не мисля да споменавам тук, ще кажа това: живеем в едно от срамните времена на България.

Срамни не толкова за “тая повилняла сбир от вълци и кози…” (Яворов, “Родина”), а за тези от нас, хора на словото, интелектуалци, общественици, които уж имаме какво да кажем и имаме трибуната да го кажем без да ни пратят в Белене, но мълчим и сумтим по най-важни теми, защото те не ни засягат пряко. Е, мълчете достатъчно дълго и ще Ни засегнат. Един по един.

В случай, че не сте го разбрали - злото настъпва. И дори не се бори с нас, защото ние не се борим с него. А и защото се е мултиплицирало на всяко ниво, ерозирало е най-фундаментални човешки устои, а и вирее в метастази там, където доброто бездейства. Вазов е прозрял силата му отдавна: “по-зло от оръжие стои в нашта власт - Апатията!” Познато, нали? Апатията.

И ако трябва да завърша с някакво възможно решение, то може би е: всеки е способен да направи своя избор злото да не властва чрез него. Това е. Хубава седмица“.

Срамни не толкова за “тая повилняла сбир от вълци и кози…” (Яворов, “Родина”), а за тези от нас, хора на словото, интелектуалци, общественици, които уж имаме какво да кажем и имаме трибуната да го кажем без да ни пратят в Белене, но мълчим и сумтим по най-важни теми, защото те не ни засягат пряко. Е, мълчете достатъчно дълго и ще Ни засегнат. Един по един.

В случай, че не сте го разбрали - злото настъпва. И дори не се бори с нас, защото ние не се борим с него. А и защото се е мултиплицирало на всяко ниво, ерозирало е най-фундаментални човешки устои, а и вирее в метастази там, където доброто бездейства. Вазов е прозрял силата му отдавна: “по-зло от оръжие стои в нашта власт - Апатията!” Познато, нали? Апатията.

И ако трябва да завърша с някакво възможно решение, то може би е: всеки е способен да направи своя избор злото да не властва чрез него. Това е. Хубава седмица“.