Д-р Огнян Димов: Промяната трябва да тръгне от нас самите

Д-р Огнян Димов завършва с отличие Софийски Университет “Св. Климент Охридски”, а през 1999г. защитава докторска степен по философия и психология. Наясно е, че не може да реализира в България желанието си да завърши психоанализа и в 2000 г. тръгва за Франция, за да учи и практикува професията, която счита за свое призвание. От 2000 до 2010 г. прави втори докторат по психология, философия и теология в един от най-големите в света изследователски центрове по хуманитаристика с научен ръководител проф. Юта Шерер. Всички тези дипломи му позволяват да завърши специална докторска степен по психоанализа в Университета по психоанализа в Париж с научни ръководители Пол Асун и Юлия Кръстева. Работи в една от централните парижки клиники като клиничен психолог и психоаналитик. Член е на Европейската асоциация по психоанализа. През 2010 г. се връща в България, за да приложи ” тук, наученото там”, както сам се изразява.

Д-р Огнян Димов бе в морската столица преди дни, за да представи новата си книга "Агресия в семейството". Решихме да поговорим за здравето на обществото и за агресията, която се натрупа в него.

Д-р Димов, как оценявате обстановката у нас, чисто психологически?

Без да съм пророк предстоят чисто психологически моменти и сложни процеси защото тази тревожност, която се отключи покрай пандемията, няма да спре. Ние първо трябва да я успокоим и да бъдем по-силни от нея, да намерим начин да я овладеем. Ние сме я носили тази тревожност, но в забързаното си ежедневие, не сме имали време да й обърнем внимание. Това е което се случи на повечето хора. Това е бедата им. Те не бяха готови да се срещнат със своя вътрешен свят. Тревожността в един момент изплува и ни заля. Ние живяхме в една много измислена сигурност, много дълго време. В един момент сигурност няма. Трябва да се научим да запазим от една страна своето вътрешно равновесие и спокойствие, а от друга страна - да контролираме тази несигурност. Това се случва само ако сме по-силни от нея. Трябва да сме по-позитивни, адекватни като професионалисти и като родители, въобще като хора. Това са големите предизвикателства, които предстоят. Да овладеем стреса, да се срещнем с тревожността, да разговаряме с нея, за да чуем нейните послания и по този начин да се научим да я овладяваме.

Много ваши колеги споделят мнение, че страхът е полезен. Всеки един от нас изпита това чувство. Как да го преодолеем, за да стане страхът наистина полезен за нас?

Първо трябва да го направим конкретен. Проблемът на тази ситуация в момента е, че има един вирус, който е там някъде. В голямото море от информация всеки трябва да си го преведе на свой собствен език. Трябва да си помисли какви мерки да предприеме, за да се справи с тези страхове. Всеки човек да си каже: "мия си ръцете, спазвам дистанция и толкова". Ако живеем в един непрестанен страх ще спрем да живеем и ще изпаднем в дълбоката депресия. А това не го пожелавам и на най-големия си враг. По този начин ние можем да дадем конкретно име на страха. Първо да очовечим страха, да се научим да разговаряме с него, да се научим да живеем заедно с него. По пътя на това овладяване трябва да сме над него. Това става с работа върху нас самите. Как да бъдем вътрешно подредени? Някои я наричат вътрешна интелигентност. Това ни прави смислени хора и вътрешно центрирани. Само така ще успеем да се справим и с тревожността, и със страха.

Иска ми се да поговорим и за агресията в обществото от създалата се политическа обстановка в страната. Можем ли да кажем, че нещо се "отпуши" в обществото ни?

Бъдете сигурни, че агресията отключва едни натрупани страхове, които имаме в себе си. Дойде подходящ момент да извадим тези страхове. Не съм сигурен дали това беше правилно в момента. Виждаме едни лозунги, които са шумни като послание, но кухи като съдържание. Политическото говорене е под всякаква критика. Това е безспорен факт, но защо не се чу от площадите едно по-целенасочено послание, една по-ясна позиция. Това е един момент на всеобщо отрицание. Първо трябва себе си да преосмислим, да дръзнем да се разбунтуваме първо срещу себе си. Да говорим по начин, по който говорихме през 89-та години, мисля, че е отживелица.

Нашето общество ще оцелее ли след това, което преживя?

Нашето общество ще оживее и оцелее, когато човек оцелее и оживее вътрешно. Трябва да си дадем сметка, че промяната идва от самия човек. Обществото няма как. Западните общества са много по-организирани и по-смислени. При тях има дебат и спор със самия себе си.