Георги Лечев: Няма възраст, няма кроткост, няма умора...постоянно съм луд

Георги Лечев е роден във Варна. Завършва графика във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", Велико Търново. Има над 100 самостоятелни изложби у нас и по света- Германия, Франция, Швейцария, САЩ, Япония. Знаково лице на Варненската графична школа и на графиката в България, Лечев има многобройни награди от световни форуми, сред които са призове от Берлин, Фридрихщат, Кайро, Клуж, както и Гран при на Международното биенале на графиката – Варна, България от 1991. Получава и признанието на държавата – през 2009 на художника е присъден орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен за особени заслуги в сферата на културата и изкуството. Носител е и на награда „Варна“.

В картините му преобладаваща е темата за „пътят”, като философия на движението на твореца във времето.

В интервю за Радио Варна Георги Лечев сподели някои от своите житейски философии:

Къде е графиката и къде е живописта във всичко това, в целия този път. Заедно ли вървят?

Пътят е много дълъг, много труден и художникът го извървява сам този път. Но бих искал и да спомена, че този дълъг път той целият е осеян с бели жалузи по края - като всеки един бял жалуз е едно приятелство в живота. И вървейки по този път, бих казал, че не мога да разделя изкуството на графика и живопис по простата причина, че всяка емоция, всяка идея, всяка тема се появява, излива се от ръцете на художника. И не могат да бъдат разделени - дали е графика, дали е живопис.

Казахте, че да, пътят е дълъг и сложен. Но смятате ли, че с годините ставате по-кротък или не е това думата?

Не е това думата. Защото моята философия не само за кроткостта, а и за възрастта и за всичко е, че човек се ражда с определени качества. И откакто се е родил, докогато е жив, докогато е на тази земя, той по един и същи начин чувства всичко. За мен няма възраст, няма кроткост, няма умора... постоянно съм луд.

Чувствал ли сте някога, че правите компромис със себе си?

Никога. Пазя се от много допирни неща до човешките суети, само и само да съхраня своята свобода на артист, за да бъда, докато съм между приятелите си и хората - да бъда винаги откровен и истински, а не да ставам занаятчия.

Обичате да ходите в бяло. Защо?

Бялото е един от цветовете. Ако нещо отбягвам, то е черното. А иначе за цветовете няма значение, защото всички цветове са божествени.

А колко лули имате?

Много. Много са ми лулите, една голяма колекция имам. Когато откривам някъде изложба и съобразно това как е минала вечерта между приятели, колекционери, почитатели - на другия ден отивам и се черпя, като си купувам една лула. И по този начин аз запомням. Чрез лулата запомням събитието, което е било. Така че всяка лула има връзка емоционална. Тя е част от мен лулата.(..)

Сега на фона на джаз правим това интервю. Знам, че също много обичате джаза.

Много. Само днес забравих да си взема устната хармоничка, защото аз обичам да свиря на хармоничка и то само джаз. Общо взето импровизирам. На музиката, която в момента върви, аз започвам някаква импровизация свободно. Е, имам няколко парчета заучени - едно право хоро българско, едно италианско парче „Марина, Марина”.

А важна ли е импровизацията за изкуството и за изобразителното изкуство специално?

Абсолютно е точно нещо. Не използвам нарочно думата важно. Но е нещо много точно, защото импровизацията е отпускане на въображението на артиста. Когато натрупваш емоция и емоция, ти трябва да го отдадеш това нещо в картината. Дали е графика, дали е живопис - няма значение. Трябва да го отдадеш, емоционално да се излее. Защото по този начин, когато го изливаш емоционално, ти влагаш в него всички сетивности, които хората след това с лекота усещат.

Цялото интервю с Георги Лечев чуйте в звуковия файл.