Езическата история на днешните коледни празници

Каква е истинската история и произход на Коледа? Днес празникът се фокусира върху честването на раждането на Исус Христос на 25 декември, но истината е, че много преди християнството да разкаже тази история и създаде празник, има и други езически традиции, които по някакъв начин по-късно се свързват и са в основата на нашата Коледа, пише историческия портал Sobrehistoria.com

Сатурналиите били последният празник в римския календар и се празнували между 17 и 25 декември, шестнадесет дни преди януарските календи, когато към началото на зимата или през зимното слънцестоене слънцето достига своята най-ниска точка в небето и дните отново започват да се удължават, като по този начин се осигурява нов земеделски сезон. Според поета Катул, „това са най-красивите дни в годината. Посветени са на Сатурн, бог на митичния „златен век“. Наречен е така, защото в този рядък период хората са живели в мир, без да е необходимо да работят, и е бил свързан с природните цикли с промяна на сезоните или по-общо с течение на времето, всъщност божеството, съответстващо на Сатурн в гръцката митология, е Кронос, баща на Зевс и Титан на времето.

Религиозните обреди, характеризиращи празника се провеждали във Форума, последвани от един вид карнавал, белязан от най-пълната свобода на поведение, прегрешение и разврат. Ритуалът, посветен на Сатурн в Сатурналиите, започва с тържествено жертвоприношение в храма, посветено на божеството, запалване на свещи около свещената сграда и с назначаването на принц Сатурналий, известен още като „цар на шегата“, лицето, отговарящо за Празникът.

За да помнят и в знак на почит към равенството на „златните дни“ се давала свобода на робите, на които в тези дни беше позволено да празнуват със своите господари и дори да бъдат обслужвани от тях. Хората се разхождаха маскирани, докато това, което днес бихме нарекли улични артисти, импровизирали своите представления навсякъде. Разменяли се и малки подаръци и фигурки от теракота, восък или дори хляб, наречен „сигилярия“, който подсказва, че хората са подвластни на съдбата и играта на боговете.

Връщайки се в наши дни, ако преразгледаме съвременния коледен празник, е лесно да забележим как религиозните и фолклорни модели на Сатурналиите са запазени с неизбежната разлика и се припокриват, дори през хиляди години.

Размяната на подаръци, свещеният аспект на божественото тържество, спирането на работните дейности характеризират, както днес, Сатурналии и Коледа и показват как влиянията между културите са най-разнообразни и многообразни.

Римският фестивал на Сатурналиите завърши на 25 декември, деня на „natalis solis invicti“ или „раждането на непобедимото слънце“. През 274 г. . е постановен от император Аврелиан като празник на зимното слънцестоене, а от 529 г., след като християнството става официална държавна религия на Римската империя, император Юстиниан превръща Коледа в граждански празник, дата за празнуване на раждането на Сина на Светлината. Изглежда обаче, че Христос не се е родил в края на декември, а в неуточнен есенен период. Поради състоянието на анархия, в която са действали, ранните християни са преместили Коледа във времето на Сатурналиите, за да привлекат възможно най-малко внимание към себе си, докато празнуват празниците си.

Сатурналиите, разбира се, отбелязвали, че Сатурн е богът на сеитбата (от латинското satus, след което името saturnus), защото слънчевата топлина е необходима, за да позволи сеитбата и началото на растежа на културите.

Едиктът на Константин от 313 г.., който установява толерантността сред религиите, присъстващи на територията на Римската империя, и Солунският едикт от 380 г., който обявява християнството за официална религия на империята, слага край на езическото тържество. Но има много паралели между римските и съвременните традиции. Това е съвсем очевидно по отношение на светлините и запалването на свещи около храма, посветен на божественост. В страни с католическа традиция свещите и светлините несъмнено са важен аспект на коледното тържество, както от религиозна, така и от светска гледна точка.

Заедно със Сатурналиите като един от езическите произходи на христианската Коледа, традицията на Юл, с келтски и викингски произход, е друго от езическите тържества, тясно свързани с нашите коледни празници.

Това е честването на зимното слънцестоене на народите от германски произход в Северна Европа, традиция, която и днес се празнува в Скандинавия и следователно е известна по някакъв начин като „Викингска коледа“. В юлската традиция се празнува краят на цикъла, пристигането на ново слънцестоене и по-специално поклонението и почитането на скандинавските богове – закрилници на плодородието ,Фрейр и Тор.

Сред юлските ритуали, извършвани от викингите, е било и жертвоприношение в чест на боговете, в допълнение към запазването на месото, за да може да се снабдява хората през студените месеци. Банкетите, пълни с храна и напитки, и централното ястие, juilskinka (коледната шунка), също са част от това тържество и ако се замислим, това е нещо доста подобно на това как се празнува Коледа в момента.

Празнува се и изгарянето на дънера Юл или „Юл рог“, дънер, който се пази през годината и изгаря по време на Юле, за да прогони злите духове. Освен това се вярвало, че ако пепелта се разнесе на полето, ще има добра реколта през новата година.