Мария Донева: Искам книгите ми да са лепило, което събира хората

Една от най-обичаните български поетеси Мария Донева има нова стихосбирка, наречена „Книга за нас”. Тя излезе от печат на 23 декември и вече е по книжарниците.

„Искам книгите ми да са лепило, което събира хора с еднакви мисли, с еднакви чувства, да се разпознаваме като свои” – това каза поетесата в интервю за предаването на Радио Варна „Гравитация нула”.

Първата книга на Мария Донева излиза през 1998 година, а оттогава досега е автор на повече от 15 заглавия: "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Празнината между нас" (Охрид), "Има страшно", "50 години старозагорско куклено изкуство", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Заекът и неговата мечта", "Шепа лъскави череши", „Чисти стихотворения“, "Тя се наслаждава на дъжда", "Любовта идва", "Как спрях да крада", "Щастливи времена", "Животните", „Книга за нас”.

Превежда детска литература.

Коя е думата на 2020 година?

Може би „заедно”. Защото бяхме затворени в къщите си и бяхме заедно, имахме цялото време и никакво оправдание да не си обръщаме внимание, да не сме загрижени един за друг - не така генерално и теоретично, ами наистина всеки ден да си мил с близките си. Това се оказа сигурно изпитание за много хора, но това беше нашият шанс да стоим заедно в семействата си.

Ти написа една благодарност във фейсбук профила си – за какво благодариш през изминалата година?

Аз много пиша и в крайна сметка всичко е благодарност, даже и тъжните, и страшните неща, които ни се случват, означават, че сме живи и на нас са дадени тези изпитания, и от нас зависи дали ще ги понесем и преборим достойно. Годината беше трудна, ама като си жив, то е трудно, то не е много лесно.

Случиха ми се и направих неща, които мисля че са положителни. Имам нова книга със стихотворения, имам издадени три или вече може би четири преведени детски книги. Това е най-видимото, което мога да споделя с други хора, които дори не познавам, и затова толкова много им се радвам.

Освен това връзките ми със света изобщо не бяха прекъснати, а напротив – сякаш най-важните се заздравиха и аз наистина съм благодарна за това. Защото човек не може да се рее свободно около планетата, трябва нещо да го придържа към тоя свят, за да има смисъл да е жив.

Събитието за теб на прага на 2021 година е новата стихосбирка „Книга за нас”. За кого е тази книга?

Ами то си пише на корицата... Аз мисля, че който я поиска, като и прочете заглавието и моментално ще я усвои и тя ще стане за него и за този, който е до него. Искам да правя неща, които събират хората, които утешават и показват колко сме си ценни и важни. Това ми се иска да правя. Книгите да са лепило, което събира хора с еднакви интереси, с еднакви чувства... да се разпознаваме като свои.

Тоест това не е книга за сам?

Стихотворенията човек обикновено си ги чете наум, а и човек често се чувства сам, ама си мисля, че поезията, и въобще изкуството, е точно за това – да ти покаже, че дори когато си сам, не си сам. Има много други хора, които са сами, просто ти не си ги срещнал, за да спрете да сте сами.

Всъщност целият живот е едно пулсиране между сам и заедно, между ден и нощ, между пролет и есен... То не е лошо, човек не трябва да се бори със себе си, затова че е сам, и да наказва себе си, затова че е тъжен. Трябва да се отдаде на чувството, да го изживее, и да мине на следващото.

Би ли посегнала към новата си книга, за да ни прочетеш едно стихотворение? 

Щастие – съвсем обикновено:

да не се изложим прекалено.

Важните ни хора да прощават.

Да ни искат. Да се забавляват.

Слабостите ни да са ни сила

и наивността ни да е мила.

Нежността ни някого да трогне.

Поривът ни искрен да помогне.

И телата ни да бъдат верни.

И по-малко да са дните черни.

Белите пари със кеф да пръснем.

Щом умрем от мъка – да възкръснем

по-добри, по-светли, по-полезни.

Нощите ни будни да са звездни.

Сънищата ни да са щастливи.

Близките ни хора да са живи.

Щом добро направим – да се връща.

И да има кой да ни прегръща.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Мария Донева може да чуете в звуковия файл.