Психотерапевтът Десислава Иванова за коронакризата: Максимално да запазим ежедневието си и да разговаряме

„Обявих безплатни консултации в една група във фейсбук, защото смятам, че, когато се случи нещо такова, хората, които можем и имаме възможност да помогнем, трябва да го правим. Не съм само аз, много колеги го правят, обявяват безплатно часове, консултации под една или друга форма, доста сме активни в това отношение. Ценно е за нас и за обществото ни като цяло. То не е само в България, по целия свят се случва. 

От Балчик не ми се обадиха много хора, въпреки че имаше положителни отзиви. Вероятно защото в малкия град хората се притесняват от роднини, познати по отношение на конфиденциалността. Много е важно да се знае, че ние, психотерапевтите, работим под етичен кодекс, който за нас има по-голяма стойност от законова норма, защото е много важно да се спазва тайната на пациента. Много е важно човекът да се чувства спокоен“, споделя Десислава Иванова.

Разкриването и доверието не се случват изведнъж, това е дългосрочен процес. Затова работата на психотерапевта е трудна, времеемка и скъпа.

В това положение, в което сме, психичното здраве на българина не се различава коренно от на когото и да е било  по света. Влошава се. Засилват се тревожността и паническите атаки от най-малките признаци на болестта. И за лекарите е голямо предизвикателство, къде е психическият и физическият симптом, коментира специалистът.

Все още не е работила с пациенти с постковид синдром, но се сблъсква с шока на хората, чиито близки са преживели тежък ковид или са загубили такива. 

Максимално да запазим ежедневието си – съветва психотерапевтът, за да съхраним психичното си здраве.

„Тази пандемия ни отнема много свободи, желания, дейности. Променя ежедневието ни. Хората спират работа, спорт, социални контакти. Всъщност това засилва психичният симптом. Ако е възможно, човек максимално да запази ежедневието си каквото е, а ако не е възможно – да намери дейности, които му харесват. Може и да са нови, да експериментира“, обясни психотерапевтът.

По думите и за децата е много трудно, защото страдат по две направления – от кризите на родителите си какво да правят, и от друга страна – те също са затворени. „Когато няма думи, когато не им се казва какво се случва, децата са много объркани и е много трудно за тях. Да говорим с всеки, с когото можем. Когато ни е тежко, не бива да се затваряме и да си премълчаваме, а да споделяме, да плачем, да се обръщаме за помощ към психолози, терапевти. Не е страшно и не е срамно“, подава ръка Десислава Иванова, която се присъединява към инициативата за доброволна, онлайн психологическа подкрепа на лекари, медицински персонал и хора в криза.