Гъдуларката Виолета Петкова с пазарджишки мелодии в най-новите си записи

Не са много вече фолклорните инструменталисти от съвременната сцена, които с отдаденост и много труд популяризират позабравени локални музикални диалекти. За разлика от песенната традиция в района на Пазарджик, която се радва все още на достойни продължители сред певците, инструменталният пазарджишки стил като че ли не е чак толкова прималив за активно свирещите и записващи музиканти. И тук говоря конкретно за акуратно подхождане към спецификата на стила, истинността към първообраза, към традицията. И макар с времето, с глобализацията да се късат нишките на паметта, все още има надежда да срещнем отговорни към родовата си памет изпълнители. Виолета Петкова е от тях.

Родената в гр. Пазарджик гъдуларка, макар и по никакъв начин да не шуми около себе си като музикант, има основателното право да се гордее с постиженията си. Чували сме чаровната тъмнокоса изпълнителка - със запомнящо се присъствие на сцената, красиво свирене - вглъбено и с лека усмика, да изпълнява много от соловите партии, поверени ѝ в оркестъра на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, на който е посветила вече 25 години от живота си.

В предаването „Съботна трапеза“, излъчено на 20 февруари, с Виолета Петкова говорихме за гъдуларските традиции в родния ѝ край - Пазарджик, за инструменталния стил в този район и за най-новите ѝ две пиеси, записани с тамбуриста Петър Миланов. „Криво-Коевско хоро“ и „Бавна и Право-Коевско хоро“ са по музика на Виолета, но са вдъхновени от стила на популярния кларинетист от този край Георги Коев (1910-1983).

„Достигнах до този етап, в който реших, че хора́та ще бъдат изцяло автентични. От край до край в стил Георги Коев. И това става със слушане на повече музика, най-вече негова. И в един момент започва само да идва. По-дълго във времето го правих, отлежаваше, продължавах и накрая се получи. Всяко негово изпълнение е докосващо, изключително характерно и въздействащо. Слушала съм дълго неговите записи. И започвайки да свиря едно негово хоро, продължавам сама да го развивам нататък. И така се зараждат някакви теми, след това ги доразвивам. Не са едно към едно като неговите, но са вдъхновени от него“ – разказа за работата по своите нови записи Виолета Петкова. А що се отнася до избора ѝ за дуетен партньор, тамбуристът Петър Миланов, тя допълни: Той винаги е отворен за всякакви проекти и ме подкрепи, за което му благодаря много. Той свири на тамбура и бас в записите. Въпреки че искахме да е съвсем автентично, няма как той да не сложи това, което носи като модерно виждане за нещата. Но то е съвсем леко, според нас се получи много красиво.

Цялото интервю и новите записи чуйте в звуковия файл.