Бюст на патрона на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще бъде поставен на 12 март в деня, в който се навършват 100 години от първото представление на негова сцена. С постановката на "Инстинктът" от Анри Кестмекер директор-режисьорът Стоян Бъчваров, един от пионерите на българския театър, поставя началото на театралното летоброене във Варна. Още за него разказва историкът Борислав Дряновски.
Едва 16 годишен Стоян Бъчваров учителства в карнобатските села. През есента на 1895 година той постъпва в четвърти клас на Варненската мъжка гимназия. Няколко години по-късно участва и в първите си ученически представления.
„Тетарът ми взе акъла”, пише Стоян Бъчваров. На варненската ученическа сцена той играе в читалище „Зора” за първи път на 29.03.1897 година. Той смята, че това е началото на неговата сценична дейност. По-късно младият актьор се включва в пътуващата трупа на Войдан Чернодрински. Този първи път в неговата театрална дейност е труден, но лишенията и дългите пътувания не го отказват от усъвършенстването на таланта. Младият артистичен талант не остава незабелязан от видния театрал Андрей Икономов, който кани Бъчваров за отговорни роли в трупата на „Съвременен театър”. За кратко през 1908 година Стоян Бъчваров участва в театралното дружество „Напредък” във Варна. През същата годин той е приет в Народния театър сред голямо съзвездие български актьори. През същата година Стоян Бъчваров е изпратен на специализация в Москва. Осъществява се мечтата му за среща с забележителните театрали, артисти, постановчици и иедолози по онова време като Станиславски, Немирович-Данченко и много други. Гледа над 60 представления и анализира случващото се на сцената.
През 1910 година Стоян Бъчваров и Антон Страшимиров основават пътуващата трупа „Сълза и смях”. През 1921 година отново се връща в Народния театър. По това време обаче получава предложение от варненската управа и кмета Димитър Кондов да поеме управлението на варненския театър. След деветоюнския преврат през 1923 година Стоян Бъчваров е бил освободен от тази длъжност и отново се връща в Народния театър. Там играе десетки роли, с които става любимец на публиката. През 1931 година той оглавява Русенския театър.
През декември 1922 година във Варна се събират радетели за довършването на варненския театър. Общината тегли заем, отпечатват се фондови марки за всяка общинска услуга с цел събиране на дарения и за по-малко от месец са събрани 1 милион лева. Така сградата е довършена, но за съжаление варненската трупа по това време е в упадък. Тогава варненската управа отново взема решение да покани Стоян Бъчваров. А той от своя страна обещава на варненци, че ще създаде нещо наистина ново - нов театър с нов репертоар. Това се случва през 1932 година.
Сред актьорите са Никола и Стефана Гандеви, Идеал и Роска Петрови, Георги и Евгения Громови. Димитър и Веса Бочарови, Димитър Керанов, Иван Георгиев, Ваня Петкова, Сийка Москова, Георги Герогиев, Господин Топалов, Надя Станиславска, Николина Бъчварова, Елена Костова и др.
Режисьори на варненския театър тогава са Иван Янев, Георги Костов, Атанас Георгиев и самият Стоян Бъчваров. За три сезона от 1932 до 1935 година Стоян Бъчваров реализира 77 премиери, от които 18 на български пиеси. Сред тях за първи път се играят пиеси специално подготвени за деца. Поставени са и първите спектакли в новата т.е в сегашната сграда на варненския театър. За първи път се поставят пиесите „Боряна” по Йордан Йовков и „Към пропаст” на Иван Вазов. Тук се организират и летните театрални тържества през 1933 година. През 1935 година обаче Стоян Бъчваров за пореден път е отстранен от варненския театър. Той си остава любимец на варненската публика. През 1936 г е артист в Пловдивския театър. Година по-късно се завръща в Народния театър и там остава до края на живота си през 1949 година.
Общинският съвет на Варна даде съгласието си да бъдат отпуснати 40 000 евро на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна. Средствата са за организацията на концерта с участието на световноизвестния тенор Пласидо Доминго. Събитието е насрочено за 21 април 2026 година. Концертът е част от програмата по отбелязване на 100-годишнината на..
Дръзкият роман „Последният ловец на делфини“ от Захари Карабашлиев потегля към книжарниците за своята първа среща с читателите си в дълбоките води на литературата, която остава пазител на свободата. Творбата ще се появи в две издания – с твърди и меки корици. Новата творба от автора на „Рана“, „Опашката“, „Хавра“ преплита настояще, минало и митология и..
От 18 часа днес в изложбената зала на Държавния архив във Варна ще бъде открита изложба на селектираните творби от Шестия международен екслибрис конкурс. Валерия Василева разговаря по този повод с Донка Николова-началник на отдел "Държавен архив": Арт галерия "Ларго" и Държавен архив – Варна представят рекорден брой творби на 364 художници от..
От 18 часа днес в изложбената зала на Държавния архив във Варна ще бъде открита изложба на селектираните творби от Шестия международен екслибрис конкурс. Арт галерия "Ларго" и Държавен архив – Варна представят рекорден брой творби на 364 художници от 53 държави и екслибриси от фондовете на Централен държавен архив, Държавен архив – Пазарджик и..
По повод Деня на четенето и паневропейската инициатива Ден на европейските автори, Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" – Варна насочва вниманието към ролята на съвременните български писатели за изграждането на пълноценна културна среда. Сред инициативите е премиерата на дебютния роман „Приключенията на Келвин. Тайните принципи на Вселената”,..
Никола Манев – 85 години от рождението на художника. Селектирани рисунки, живопис и текстилни пана от фонда на Галерия 33. Чуйте повече от репортажа на Ваня Славова: Галерията притежава над 80 творби на художника, които включват графични рисунки, ранни етюди и картини в акварелна техника, рисунки в смесена техника, измислена от самия него -..
Във Варна започна 26-ият Коледен музикален фестивал. Тази вечер ще бъде представен спектакълът "Дух" , а в главната роля публиката ще види Балена Ланджева, която ще замести Милица Гладнишка, която отсъства по здравословни причини. Разнообразна е програмата на фестивала, в нея са включени м юзикъл, опера, оперета, балет, детски спектакъл,..