Симеон Лютаков бе отличен с номинация за наградата на САБ "ИКАР" 2021

Симеон Лютаков бе отличен с номинация за наградата на САБ "ИКАР" 2021 за водеща мъжка роля за своя Отело в "Отело" от Шекспир, реж. Пламен Марков

"ОТЕЛО"

Трагедия от Уилям Шекспир

Превод Валери Петров

Постановка Пламен Марков

Сценография Мира Каланова

Костюми Габриела Кърджилова

Композитор Петя Диманова

Хореография и сценичен бой Камен Иванов

Асистент режисьор Николай Кенаров, Траяна Минкова

Консултант по африкански театър Бистра Окереке

Фотография Тони Перец

Действащи лица и изпълнители:

ОТЕЛО – мавър, генерал – Симеон Лютаков

ДОЖЪТ НА ВЕНЕЦИЯ – Валентин Митев

БРАБАНЦИО, венециански сенатор – Стоян Радев

ГРАЦИАНО, брат-близнак на брабанцио – Стоян Радев

КАСИО, лейтенант – Ненчо Костов, Станислав Кондов

ЯГО, адютант на Отело – Пенко Господинов

РОДРИГО, венециански благородник – Адриан Филипов

МОНТАНО – управител на Кипър – Валери Вълчев

ЛОДОВИКО, пратеник на Венеция – Ивайло Иванов

ШУТ НА ОТЕЛО – Николай Кенаров

ДЕЗДЕМОНА, СЪПРУГА НА ОТЕЛО – Полина Недкова

СИНЪТ НА ДОЖА – Константин Соколов

ЕМИЛИЯ, съпруга на Яго – Цветина Петрова

БИАНКА, кипърска проститутка – Гергана Арнаудова

СВЕЩЕНИК – Пламен Димитров

С участието на Бистра Окереке и Реджина Стойчева

Премиера 20, 22 януари 2020, 19.00, Основна сцена

"ОТЕЛО" В 100-ГОДИШНАТА ИСТОРИЯ НА ВАРНЕНСКИЯ ТЕАТЪР

Летописът на Варненския драматичен театър сочи, че пиесата се е играла за пръв път още в началото на варненската театрална история в сезон 1922-1923, като режисьор в бил самият Стоян Бъчваров.

Втората постановка в сезон 1945-1946 е режисирал Изидор Хершкович, а проф. Пламен Марков прави своя прочит в сезон 2019-2020.

Интересен факт е, че тази трета постановка на „Отело“ се реализира почти век след първата среща на варненската публика с великата Шекспирова творба.

- Проф. Марков, поднасяте ни един различен, изненадващ, дори забавен, „Отело“, който при това не „изневерява“ на Шекспир. Как стигнахте до концепцията за точно такъв модерен „Отело“?

- Театър, в който не се смеят, е театър, на който се смеят, е казал един класик. Междужанровите пространства не спират да ме интересуват.

- Привнасяте нов смисъл във връзката между Отело, Яго и Шутът на Отело като мигранти във Венеция и разработвате темата по много атрактивен начин. Изглежда като щастливото хрумване на режисьора, което отключва целия замисъл…

- Историята го предполага. Военният лидер на Сияйната република е мавър, тоест смугъл представител на северна Африка, където е имало огромни цивилизовани империи като Мали например, в Мавритания са живеели почти белите туареги, едно силно и благородно племе. Очевидно е, че Отело, както сам свидетелства, е „от царски род и има право“ да говори с другите „без да сваля шапка“. Логично е предположението, че за да бъде нает за единствения опитен и сигурен морски предводител, се е занимавал достатъчно дълго с пиратство. Логично е, ако толкова безусловно вярва на Яго, те да се познават от деца и да са минали през много заплашващи живота им опасности заедно. Иначе няма как да има толкова безалтернативна вяра в приятеля. Всичко е по логиката, тогавашната, сегашната. Земляческата, мигрантската.