"Варна лит" е една голяма творческа работилница

Литературният фестивал „Варна Лит” отново среща деца, ученици и студенти на морския град с най-добрите съвременни автори от българската литература. Негови учредители са Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Свилен Спасов, Даниела Цочева и Искра Урумова. Откриването е тази вечер от 18 часа в зала Пленарна на Община Варна.

"Идеята е отново среща на варненската общественост с големи български международни творци", разказва творческият директор на фестивала Захари Карабашлиев. Тази година нямаме въможност да поканим чужди автори, но каним такива с международно присъствие. Това са Здравка Евтимова, Георги Господинов, Виктория Бешлийска, Мария Касимова - Моасе. Акцентът е четенето от страна на ученици, деца, студенти т.е младежката аудитория.

Интервю на Даниела Стойнова със Захари Карабшлиев.

Както и през други години, но по-рехаво заради пандемичната обстановка. Иначе имаме пак посещения в училища, но гледаме да са на открито. Акцентираме върху сбирките в Археологическия музей. Това за мен е най-красивата сграда в България. Тя е знакова с това, че събира историята на Варна, но пък ние се опитваме да я наситим с нашите по-малки истории, които разказваме. Съвременното лице на литературата влиза в досег с варненската общественост.

Предстои Ви среща с един млад и талантлив творец. Александър Габровски, на когото Георги Господинов помогна да издаде първата си стихосбирка.

Александър Габровски е живият пример защо "Варна лит" има смисъл. Това момче беше за мен автор на едно от многото есета, които съм чел. Тогава ние го отличихме и наградихме. Тогава той се срещна с Георги Господинов. Тази литературна дружба прерастна в стихосбирка. Това е всъщност "Варна лит". Не просто водим някакви големи писатели отнякъде...

За кратко и без следа

Точно така. Така разбирам аз фестивалите.

Може би ще се създаде един литературен кръг "Варна лит"?

Той вече се образува. Мисля, че варненското лоби в столицата има решителна дума. Но ми се иска да пречупим центробежния характер на българската култура. Не може всичко да се случва само в София. Това е гаранция за едно развито общество. Различни хубави, силни, смислени неща се случват навсякъде по територията на дадена държава.

Важното е не само хората да присъстват на тези срещи с творците. Но по този начин се създава по-различно движение на духа. Тези места не са посещавани с години от никого въобще.

Точно така. Ние, варненци, не искаме да сме само зрители на фестивали, потребители на култура, а да сме част от самата култура. Едната форма е да участваме. Първо това може да стане като гости и посетители, но после и като участници. Нуша Роянова е пример за това. Тя е популярна както във Варна, така и в София. Това е, което много ми се иска да говорим, когато става въпрос за "Варна лит". Това е една голяма работилница. Децата, които ще бъдат наградени в конкурса за есе, също ще бъдат поканени да присъстват на един уъркшоп. И там ще говорим за това как се пише, как се прави литература, ще открехнем някакви тайни. Ще помогнем на младите хора да изразят по-добре себе си.

Ще имаме и една специална награда за Людмил Станев. Людмил е пример за позиция на писател, който не просто застава с писането си, а с неговата професия и работата в спешна помощ е на линия по такъв категоричен начин в днешно време. Вички българи за първи път по време на пандемията се обърнахме и си казахме, че лекарската професия и медицината са толкова важни. Наистина тези хора спасяват живот.

Да Ви попитам и за Вашето лично битие на писател. Разбирам, че се готви голям театрален спектакъл на „Опашката” след нейния голям литературен успех.

Той вече се игра в Плевен. Аз присъствах. Голяма работа Явор Гърдев е свършил. Той също беше част от "Варна лит" и сега поставя литературно произведение на участник от фестивала, който съм аз.

Аз си го представях първо като филм, но ето излезе първо като театрална постановка.

Има интерес и от страна на продуценти за превръщането на произведението във филм или сериал.

Каква е реакцията на публиката?

Книгата има и лек сатиричен ефект, но има и драма, конфликт и особено политическата ситуация в момента съвпадна.

Тя вече няколко пъти съвпада...

Съжалявам, но явно така ги нагласявам нещата.

Ще го видим ли и във Варна този спектакъл?

Надявам се да се види и във Варна и варненската публика ще го разпознае като важен и като свой текст и представление. Владо Карамазов прави изключителна роля. Ако някой си мисли, че е гледал досега Владо Карамазов като красив и талантлив актьор....сега ще го види много по-високо. Много е вдигнал летвата. Аз имах чувството, че го виждам за първи път. Два часа на сцената с не повече от 15 секунди пауза...

А жената коя е?

Неда Керанова. Непозната беше за мен като актриса, но оттук нататък ще бъде. Явор Гърдев успява да направи това. Да преоткрие стари лица или да представи нови по някакъв категоричен начин. Голям майстор е.

А какво стана с историческия роман?

С този, който пиша ли? Работя по него. Той ще отнеме малко повече време. Не смятам да претупвам нещата. Както винаги.

Как ще се казва?

Работното заглавие е „Последният ловец на делфини”

Страшно и хубаво

Изключително нещо. Има особена страница на риболова, която е свързана и с това. Миналата година имах срещи с един от последните хора, който е участвал в това. Но това е само една нишка от романа. Той тръгва от Първата Световна война. Ще видим как ще продължи. Вървя заедно с него. Знам откъде тръгвам, но не знам накъде вървя, когато пиша. Пътя си го търся в движение, а историята я оставям да се разкаже по най-лекия и ненасилствен начин. Едва когато свърша да пиша се връщам и започвам да редактирам. Ако знам точно какво става, то защо да го разказвам.

Романът трябва да повтаря живота по някакъв начин. Да вървим, да крачим в него, в непознатото и да видим накъде отиваме.