Д-р Весела Банова: Аутизмът не е болест

Семинар на тема „Опорни точки за работа с деца аутисти“ се провежда във Варна. Един от преподавателите в обучението е д-р Весела Банова – психоаналитик, клиничен психолог и доктор по социология. Целият й професионален път е минал покрай работата с деца. От 2002 г. до 2008 г. е зам.- председател на Държавната агенция за закрила на детето. От 2008 година работи в сдружение „Дете и пространство” и активно участва в процеса на деинституционализация на децата в риск в България. Член е на комисията за борба с трафика на хора ГРЕТА към Съвета на Европа. Весела Банова е председател на психоаналитичната школа Българско общество за лаканианска психоанализа и зам.-председател на Българска асоциация по психотерапия. Тя е редактор и съставител на 15 сборника и наръчници в областта на приложната психоанализа и работата с деца в риск. Диагноза ли е аутизмът и кои са първите признаци, които алармират за проблем, попита Сияна Спиридонова д-р Весела Банова. Цялото интервю чуйте в прикачения звуков файл:

Д-р Банова, диагноза ли е аутизмът?

Аутизмът не е диагноза и не е болест, и съответно няма лечение, но е особено състояние на психиката, което до голяма степен трябва ние възрастните и родителите да се адаптираме към него, не толкова детето може да се промени. То може да се промени, но това състояние на психиката е нещо, което не зависи пряко от неговата воля и желание, тоест аутистите се разминават със статуквото и пътеките на педагогиката.

Кои са първите признаци, по които можем да разберем дали детето е аутист?

В кърмаческа възраст, до 12-месеца, проявите са изключително дискретни. Още тогава тези деца са си самодостатъчни. Те не търсят общуване, не следят живо с поглед възрастния, не откликват на неговата усмивка, тялото на бебето след 6-я месец не заема формата на тялото на майката, когато тя го гушне. Много често имат затруднения в храненото като липса на чувство за ситост и глад. Обикновено родителите забелязват, че нещо не е наред, когато детето е малко по-голямо. Те си дават сметка, че то е различно от своите връстници, не говори, не прави изречения, не търси жив контакт с деца на неговата възраст. По-скоро приближаването, гледането, говоренето го ужасяват, отколкото да го радват. Водещите проблеми са в общуването.

Как се справят децата с аутизъм с лексиката и правописа?

Тяхната връзка с езика е много особена. Те някакси не успяват докрай да влязат в символната функция на езика, т.е. използват думите като символи и са организирани от определена граматика, в която има паузи, последователност. Това на тях им е един от огромните проблеми и някакси влизат в езика частично. Това са деца, които често проговарят на друг език, най-вече на английски, защото запомнят цели фрази, думи, гледайки детски филмчета на английски. Тези фрази не са предназначени да общуват с другия, по-скоро детето се радва да произнася мелодиката. Повечето аутисти обичат пеенето. Всичко в човешката реч, което носи смисъл, им идва в повече и не винаги го разбират.

Как се случва в наши дни приобщаването към света на децата аутисти?

Много се работи по въпроса. Има различни школи, една голяма част от тях са вдъхновени от педагогиката. Ако имаме успешна програма и изключително рано започнем да принуждаваме аутистът да я следва, той рано или късно ще има някакъв резултат. Психоанализата има друго отношение към подкрепата на аутисти. Ние, които сме ориентирани от лаканианска психоанализа, по-скоро нашата позиция е да следваме детето, внимателно да придружаваме детето с аутизъм, да разберем неговата гледна точка, да разберем какво е затруднението при него.