Катрин Девентер: Инвестирането в изкуство и култура е инвестиция в обществото

Какво е впечатлението Ви от ММФ "Варненско лято"?

„Варненско лято” е най-старият фестивал, който е член на Европейската фестивална асоциация. Има над 90-годишна история. Това говори и за качеството на това събитие, защото няма как фестивал с толкова дълга история да не е значим. Означава, че той е важен за града - неговите жители, посетителите и всички, които се интересуват от артистичния живот във Варна". "Самата възраст на "Варненско лято" говори за това, че той е символ на качество. Но не е само това, мисля, че особено в последните години града обръща сериозно внимание на изкуствата.. Варна е фестивален град – 16-17 фестивала се организират от общината, а има още много други фестивали, които имат своя живот във Варна. Градът Ви е много оживен, има и много туристи. Докато се разхождах по плажа, чух толкова различни езици. Високото ниво на фестивалите води и до привличането на по-различни туристи, което също е полезно и обогатява градът Ви. Творческият директор Марио Хосен и екипът му са изготвили много интересна и качествена програма на „Варненско лято“. Пълно е с таланти от цяла Европа. Това е страхотна възможност и за варненци да се насладят на това изобилие от международни творци – от диригенти до солисти и оркестри.

Какво е значението на фестивалната асоциация?

Европейската фестивална асоциация е създадена преди близо 70 години. Основната причина според мен е,  за да се запознаят организаторите на фестивали от Стария континент, да опознаят творческия фон в конкретната страна. Нейните културни, социални, политически и други предизвикателства. Чрез изкуствата и фестивалите, основателите на нашата асоциация са вярвали, че ще изградят европейска общност, която да споделя общи ценности в онези години.  В момента е факт сътрудничеството помежду ни - българските творци имат много по-лесен достъп до европейските фестивални сцени и обратното. Това сътрудничество е много важно. 13-14 държави в Европа са се организирали в национални асоциации. Сред тях са България, Република Ирландия, Италия, Франция, Швеция, Скандинавските държави. Сътрудничеството между тези национални асоциации, Европейската фестивална асоциация и отделни фестивали е много интересна смесица на творчески талант на европейско ниво. Самият международен музикален фестивал „Варненско лято“ е член на нашата асоциация от 1989 година. 

След трудната година, която преживяхме, в която фестивалите бяха онлайн или въобще не се провеждаха, как започва фестивалното лято на Стария континент, сега?

Това е едно ново начало наистина, въпреки че има много поп и рок фестивали, които все още няма как да се провеждат, защото не могат да изпълнят изискванията за безопасност. Така че все още е много трудно, особено програмирането. Трябва да имаш поне няколко сценария. Не се знае дали международните творци ще дойдат, на какъв капацитет ти е залата. Има огромни разлики в различните държави – някъде са на 50%, някъде на 70%. Фестивалът все още е сложно уравнение, организаторите имат много безсънни нощи. Но в нашата асоциация има 30 фестивала, които отново радват своята публика, макар и с намален капацитет на залата, с по-скромна програма. Това обаче отново вдъхва надежда на хората, че ще могат да бъдат заедно на културни събития, много е емоционално за всички. Някои музиканти не са излизали скоро на сцена и за тях е огромна тръпка.

Как онлайн медиите се отразиха върху провеждането на фестивалите. Какво се промени?

Тепърва ще разберем, но едно е сигурно – когато започна пандемията нямаше План Б. Вече не е така. Има различна онлайн среда, която се използва много повече от творците в полза на зрителите. Това ще се запази по този начин и ще се развие, но в същото време видяхме, че нищо не може да замени срещите на живо, особено по отношение на фестивалите. Те са изживяване, което трябва да се сподели. Обсъждането на изпълненията е нещо незаменимо. За две седмици или два месеца се създава една фестивална общност. Не е като да отидеш просто на един концерт, а наистина ставаш част от фестивалната общност за определен период от време. Онлайн средата осигурява лесен достъп до много изкуства, но създаването на такава общност е много по-трудно. Никой фестивал не може да си затвори очите пред развитието на технологиите, но в основата винаги ще са живите човешки взаимоотношения.

Кое е основното с което можем да характеризираме европейските фестивали? Включително и тези които са фолклорни. Това, че те представят многото лица на Европа ли е основното за тях?

Не е само това. Разбира се, че има общи черти в европейските фестивали, но мисля че в основата им стои това споделяне на различията ни. Винаги опитваме във фестивалите ни да покажем местните таланти, които да се докоснат до международната общност. Фолклорът може да е израз на местната идентичност, на усещането за града или държавата, но дори и във фолклора има толкова много навързани исторически елементи. Например, Балканският полуостров е пресечна точка на толкова много култури и това влияе на фолклора на държавите. Същото можем да кажем и на световно ниво. Не познавам творци, които да пишат за определени държави. Винаги водещо е личното изразяване. Националните химни са изключение, като цяло свободният творец няма такива ограничения, той не мисли за конкретна държава, когато пише музика. Фестивалът е платформата в която можем да празнуваме тези различия и и ги приемаме като обогатяване и любопитство, а не като ненавист и страх от другите.

Фестивалите са скъпо начинание. В това отношение как подхожда държавата, бизнесът, общините. Достатъчно ли финансират европейските фестивали?

Не. И мисля, че една от най-важните задачи на организации като нашата е да да дадем гласност на това, че инвестирането в изкуство и култура е инвестиция в обществото. Това е в интерес на града, а и на самия бизнес. Ако има нещо, което сме научили за бизнеса в тази пандемия е, че той има нужда от здраво общество. Иначе няма да има кой да пазарува. По време на т.нар. „локдаун“ видяхме, че няма кой да купува стоки, никой не излизаше навън. Пандемията показа на бизнеса, че е в техен интерес да инвестират в здравето на обществото. Изкуството и културата може да са им инструмент в тази насока, защото чрез тях хората се чувстват по-добре - пълноценни и здрави. Силно се надявам бизнесът да осъзнае това и да се включи по-активно. Мисля че повечето общини го разбират, но битката за финансовото осигуряване на фестивалите винаги е сложна. Това е инвестиция, която се връща многократно, но не може да се сравнява с комерсиалното, където най-важна е печалбата. Не е така в изкуството – то обединява и одухотворява хората.

Какво бихте казали на хората, които още се колебаят дали да посетят някои от концертите на ММФ „Варненско лято“. Защо си заслужава?

Отново можем да споделим емоцията, красотата на музиката. Фестивалът продължава три месеца, има много възможности и разнообразна програма. Но споделянето на емоцията, красотата и впечатленията от концертите е нещо специално. Все пак отново можем да седнем един до друг, като човешки същества, което в тези времена е много значимо. Този страх от вируса още е в нас, но това е едно добро начало към преодоляването му. Отново трябва да опитаме и ще ни се отвори апетитът за изкуство, сигурна съм.