Формата на прополиса или как науката у нас развива иновациите

Прополисът, познат още „пчелен клей” е смолистият продукт, който пчелите събират от смолите по корите и пъпките на някои дървета. Действието срещу микроорганизми е една от основните му характеристики, затова и прополисът е използван като лечебно средство от най-дълбока древност.

В наши дни, интересът към прополиса се възражда. Една от причините е, че той има широкоспектърна антибактериална активност, макар и по-слаба от тази на антибиотиците. в същото време прополисът има и едно изключително предимство пред тях - не е възможно микроорганизмите да развият устойчивост към него. 

Освен срещу микроорганизми прополисът се използва още като средство срещу вируси, бактерии и гъбички, укрепва имунитета, но също така и има противовъзпалително, антитоксидантно и противотуморно действие.

Най-често прополисът се използва под формата на тинктура.

Причината? Той е практически неразтворим във вода, а ценните му съставки се разтварят в етилов алкохол. Слабата водоразтворимост на прополиса е причина и за ниска биодостъпност и слабо усвояване на лечебните молекули при прием през устата.

Екип учени от Института по полимери към БАН, заедно с екипи от Института по органична химия с Център по фитохимия стоят зад иновативна разработка, при която се получава воден разтвор на прополис, който да съдържа всички негови биологично активни вещества, каза за Радио Варна проф. Петър Петров от Института по полимери.

Получихме бистър разтвор с жълтеникав оттенък и характерен за прополиса аромат. Редица проучвания показаха положителните страни на новия продукт. Освен, че не съдържа спирт, водоразтворимият прополис се характеризира с повишена антиоксидантна активност, в сравнение със стандартната клеева тинктура, уточни Петров.

Добре познатата на всички ни клеева тинктура всъщност представлява разтвор на прополис в спирт и вода в съотношение 7:3. Ако се увеличи количеството на водата в разтвора, се предполага, че ефекта на прополиса спада, коментира Петров.

На практика обаче се оказва, че и с по-ниска концентрация на прополиса се достига силна противотуморна активност и силен антиоксидантен ефект.

Иновативните разработки на българските химици обаче далеч не се изчерпват само дотук. Те работят се и върху приложението на съставките на прополиса при химиотерапия. Макар и все още на стадий тестване, може да се каже, че те могат да повлияят лечението при химиотерапия.

Искаме да надградим и да подобрим условията, при които се провежда химиотерапията, т.е. да елиминираме страничните ефекти, да понижим дозата при химиотерапевтичното лечение и да удължим периодите на ремисия.

Работи се и върху идеята за инжектиране на активните съставки в кръвта, а не само през устата или през кожата. Това е най-модерната и обещаваща форма на приложение, елемент от т.нар. наномедицина и биомедицина.

Освен с прополис, водоразтворима форма може да бъде постигната и с куркумин - активната съставка в куркумата, която също отдавна се слави с полезните си свойства.

Целият разговор с проф. Петър Петров и иновативната разработка на Института  по полимери на БАН може да чуете в звуковия файл.