Петко Бонев за "Цар Лъв": "Смехът и сълзите вървят ръка за ръка"

Мюзикълът „Цар Лъв“ оживява за пръв път на професионална сцена в България в мащабната продукция на Държавна опера Варна, с оркестрация на Данко Йорданов и именити творци в постановъчния екип: режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, сценичен дизайн и костюми Ася Стоименова, сценично движение и пластика Анна Пампулова, 3D mapping Лора Руневска. „Ние трябва много искрено и достъпно да пресъздадем тази изключителна музикално-сценична драматургия, добре позната на младата и зрялата публика. Правим това честно, професионално, с всички необходими техники за една пленителна актьорска, вокална, танцова, звукова и визуална красота“, обещава режисьорът Петко Бонев.

Г-н Бонев, коя беше началната точка по работата по мюзикъла „Цар Лъв”?

Разбира се, големият, тежък кастинг, който направихме през декември месец. Беше началото. Явиха се много хора, над 70 от цяла България. И тогава аз трябваше да си представя как тези хора, които ще изберем, ще направят този хитов мюзикъл, който ще бъде за първи път представен в България. За това си избрах най-добрите. Два състава, дори три. Като третият състав остана в резерва, а другите два са титулярни и сега ги разпределихме в спектаклите, които ще бъдат от 11 август до 5 октомври.

Какво си спомняте от момента, в който взехте партитурите на „Цар Лъв”?

Трудното ми беше да мога, да организирам целия този партитурен процес. Т.е. да събера клавир, текстове, партитура, всичко, което го няма никъде събрано на едно място като материал. Трудното ми беше да намеря точно подходящите ми текстове, тези, които се познават в голямата си част от публиката. И от младата, и от по-възрастната публика. Да ги наложа върху музикалната част на мюзикъла. Къде има говорене, къде има пеене, къде има само музика. Това беше доста труден процес. Преводът го направи съпругата ми. Така че този процес започна веднага още след като намерихме хората. Декември, януари, февруари правихме това.
 
Къде откривате предизвикателството в „Цар Лъв”? В какъв аспект от този мюзикъл?

Предизвикателството е в това, че е познато на всички. Тази история е позната и на децата, и на баби, и на дядовци, и на майки, и на бащи. Всички я знаят. Предизвикателството е да я направя така, че хем да я познаят, хем и да е интересна, защото всички знаят филмчето, големия филм, бродуейския мюзикъл. Искахме да го направим жив театър, защото едно е да го гледаш на кино, друго е да го видиш на живо. Да го направим с точните актьори, които да съвпадат с тези роли. Например Тимон, Пумба, които да известни на децата. Избрахме ги да подхождат абсолютно – и визуално, и гласово. Ами хиените, разбира се, също. Всички ги знаят тези кръвожадни хитреци и зверове, които присъстват през цялото време като отрицателни герои. Те правят изключителен спектакъл в техните сцени. Това е предизвикателството, хем да се доближа до познатото, хем да го направя интересно, живо и различно и за младите, и за по-големите зрители.

Задълбочихте ли подтекста на популярните теми за любовта, приятелството, предателството?

Направихме го така че да е универсално. Сега, това съвсем не е детско шоу, както някои си го мислят, че ще бъде. Има препратки и към децата, има неща, върху които и ние трябва да се замислим. Разбира се за любовта, за доброто и злото. Всъщност в този мюзикъл виждаме Шекспир, виждаме Хамлет, виждаме Отело. Това е историята за големите. Малките виждат за себе си малките лъвчета, тяхната история, техните приключения. Така че, опитах се по всякакъв начин универсално да звучи и да се види това, което сме направили.

С какво съзнание зрителите трябва да отидат в Летния театър?

Със съзнание, че ще си починат и че ще видят едно наистина приключение на живо на тези познати герои. Ще го видят малко по-различно от това, което във филма, защото живият театър дава други простори, други разбирания. Филмът е един, тук е друго. Плюс това имахме много трудности. Тук има много сценични боеве, които трябва да ги направим, не може без боя на лъвиците и хиените, не може без боя на Скар и на Симба. Така че технически имахме доста трудности. И всичко това трябваше да го насложим на музиката и музиката, и боят да са едно цяло.

Очаквания трябва ли да има?

Очаквания за един празник. Аз мисля, че ще се получи. Празникът го има, вече го усетих в тези последни репетиции. Актьорите, певците – актьори са свободни. Аз не съм ги ограничил като пионки като режисьор, каквото им кажа, това да правят. Разбира се, имаме някои основни неща, с които трябва да се съобразим, но те са свободни творци, те творят на сцената, те не са някакви кукли на конци, които, където ги преместиш – там. Това е хубавото, тази свобода на изява на тези млади хора се вижда в това, което те представят и това ще го усети и публиката.

Побългарене ли е този спектакъл?

Имаше такава тенденция, ако трябваше да го обърнем изцяло на български език. Тогава на мен лично ще ми изглежда доста прозаично. За това направих така – оригиналните песни, които са познати, ги изпълняваме на оригинален език, на езика, на който ги е написал Елтън Джон. Докато текстовете между отделните песни са на български език. При предишните мои мюзикъли всичко беше в оригинал. Предпочитам всичко да е в оригинал, но в случая този мюзикъл е познат и на децата. Нека те да чуят някои от репликите, които ги има и във филма, ще се зарадват. Например, когато Пумба и Тимон идват преяли с червейчета, и Пумба казва на Тимон, че е преял като прасе, а Симба му отвръща, че е прасе – това децата го помнят. И моят внук, самият той си го е спомнил от филмчетата и ми го припомни.

Още за мюзикъла "Цар Лъв" чуйте от интервюто с режисьора Петко Бонев в звуковия файл.