О, времена! О, нрави! От Балчик

Една каменна статуя, превърнала се в емблема на Балчик, запечатана в хиляди снимки на туристи, не остана пощадена от вандалите.

Мраморната фигура на средиземноморски човек, олицетворение на виното и веселието, е поставена през 1981 в началото на крайбрежната алея, по повод откриването на бившата механа Дионисополис (носеща старото име на Балчик, град на Дионис). Днес сградата е заличена от предприемаческата мисъл на новото време, превърната в пустеещ бетон, но символът на древния Балчик е все още там, макар и с нарушения. Скулпторът е от Германия, небезизвестният Хайнц Хойер, обвързал живота си с България (Хайнц Хойер и българската му съпруга Снежана имат зад гърба си дългогодишни успехи в дизайна на монети).

Разочарован от това, което вижда върху работата си, авторът се свързва с местния каменоделец Мариян Цветков. Преди две години реставрират пораженията в екип.Сега, за втори път, в първите септемврийски дни балчиклията възстанови „откъснатия нос“ на великана: „Сложна за времето си и много добре изработена скулптура, само от един блок. Не мога да си обясня тази деградация в поведението, този акт срещу красотата, срещу изкуството, което ни прави човеци. Дори само един малък елемент да се възстанови – това е много труд и фина работа. И питам се защо?!, недоумява Цветков. Още повече, че каменният човек, възприет от минувачите като бога на виното Дионис от гръцката митология, е голяма атракция и почти няма гост на града, който да не си е направил снимка с него.

„O, tempora, o, moris! “О, времена! О, нрави!” – така възкликна балчиклията с думите на древния Цицерон. Израз на голямо възмущение и на протест от далечно римско време, преживял превратностите на толкова много епохи, събития и хора.

„Тези актове на вандалство ги има от едно време, ще ги има и след нас. Това е акт срещу красотата, срещу човечеството. Не мога да си обясня кому е нужно, разбирам да е политическа или религиозна скулптурата... Стореното е акт на безделието, на безразличието, на безхаберието, на отрицанието на всичко красиво. И не е само тази статуя, същото е отношението към цветята в обществените площи, пейките – отиваш най-съзнателно и рушиш… Тази статуя е нещо, на което хиляди хора се радват на година, доказано ... Възстанових я безвъзмездно, защото обичам много града си. Дано да оцелее повече време“, надява се общественикът.

Подробностите чуйте в репортажа на Албена Иванова: