Да се разходим наоколо с фотографа Пламен Михайлов

Поредна изложба в нетрадицонно пространство се откри във Варна. Домакин е популярен магазин за месо в центъра на града. Там фотографът Пламен Михайлов подреди свои творби в черно-бяло, снимани наоколо. 

Художникът Димитър Трайчев представя автора така:

Всички гледат. Едни виждат, други не. Някои от тези, които виждат, забелязват. Да забележиш не значи, че реагираш. Не всички реагирали намират импулс да припознаят ситуацията като своя. До Брасаи и Родченко - първоикони за визуалната културата на 20-ти век, никой не е фокусирал системно вниманието си на небрежното и клиширано битуване. Отговорността към визуалната памет извън парти културата днес е екзотика. Тук и сега имаме човек в града. Пламен обикаля НАОКОЛО.

Ето какво разказа фотографът пред Светлана Вълкова в предаването за култура „Гравитация нула”:

Това означава ли, че такъв е фокусът ти в последно време?

Основно е такъв фокусът. Частичен далтонист съм и още когато започнах с фотографията, имаше разни критика за цветовете, които предавах, и се ориентирах към черно-бялата фотография.

И се оказа че ми е по-графична, по-изчистена, когато го няма цветът, остава съдържанието и формата. Разбира се имам и цветни, но доста по-малко като процент от работите ми.

Изложбата се казва "Наоколо". Къде наоколо си обикалял, има доста разпознаваеми снимки от морския бряг?

Крайбрежната алея, района на пристанището във Варна, плажовете. Шезлонгите приличат на небостъргачи понякога. Има и снимки от по на юг -  Приморско и Созопол. Казвам наоколо, защото за мен морето си е наоколо, независимо дали е на 100-200 километра или на 500 метра, чувствам си го родно и познато.

Много интересна  е тази фотография, която е и на плаката - чадърите, които приличат на космически кораби.  Изобщо има много неочаквани ракурси и съдържания. Това може би е висшият пилотаж?

Това е особеното на познатите места - да се направи нещо ново, сменяйки гледните точки, разни техники на контражур и сенки,  да покажа нещо различно. Понякога се получава, понякога – не. Но е голяма насладата, когато се получи.

Още в началото ли виждаш кадъра?

Не винаги. Например кадърът за баскетболния кош и контражура. Предния ден бях взел на колега апарат и направих някакви кадъра да се ориентирам.  После потърсихме модели и топки, но не намерихме топка и ги накарах да се разиграят без топка. Понякога се получава на момента, няма време за втори дубъл.  Минава човекът с колелото - или го щракваш на момента или не, Ако не, вече ще е друг кадър, друг човек.

Стори ли ти се странна тази локация? Изложба в магазин за месо?

Отначало да, но след това се замислих, че като част от моето развитие като фотограф съм организирал доста изложби в доста галерии. За съжаление там освен на откриването следващите две седмици никой не влиза и не смеят и два лева за вход да дадат и за Международен фото салон, пък камо ли за лична изложба.

Получих уверение от хора, които вече са излагали там,  че има откупки и продажби. Видях колко е оживено това място, колко хора влизат, питат, интересуват се. Така шансът нещо да изскочи е доста по-голям, отколкото в т.нар галерии, които особено във Варна не вършат тази кураторска работа - да намират публика и да помагат на автора да реализира някакви продажби.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:

Пламен Михайлов се занимава професионално с фотография и организиране на фотографски събития от 2004 година. От 2011-а е председател на сдружение „Фотографско Общество Варна“. От 2014-а – съосновател и преподавател по улична и градска фотография към Photoschool.bg. Съорганизатор на конкурса и член на жури - "Tall Ships Regatta" 2014, 2016. Член на жури на Международен Фотографски Салон - Варна 2010, 2011, 2017, 2018, 2019, 2020.

Самостоятелна изложба "Варна - портрети на моя град" - Фотосинтезис - Варна 2016.

Участия и награди в редица национални и международни фотографски пленери и конкурси: "Bodygraphia" - Велико Търново - 2008, 2009, 2010, 2013. "Фотоваканция" - 2015, 2016, 2017. "Фото Форум Фест" - 2012, 2015, 2016, 2017, 2018. Photo Contest Bulgaria – 2017.