В света на мълчанието с подводния фотограф Юлиян Недев

В рубриката „ОбективНо” на предаването „Гравитация нула” ви срещаме с Юлиян Недев, който от 1997 година първи в България започва да осъществява проекти за подводна фотография с модели под вода. Негови фотографии през последните 15 години винаги заемат призовите места във всички международни конкурси, в които участва. Преди 2 месеца той спечели първо място и четвърто в категория „Fashion & creativity” на Международния конкурс „Underwater Photo Marathon” в Хърватия – един от най-престижните конкурси в света.

Роден е през 1964 г. във Варна, завършил ШЗО - навигация във Военноморско училище и висше образование - фотограф-художник, леководолазен инструктор, инструктор по подводна фотография, член на Асоциацията на рекламните фотографи и на Фотографска Академия.

Снимал е всички подводни изследвания на Института по океанология, потънали кораби, както и различни археологически обекти.

Освен по подводна фотография, Юлиян Недев е специалист по интериорна, екстериорна, продуктова и кулинарна фотография.

С Юлиян Недев разговарят Светлана Вълкова и Любомир Бенковски-Бенджи:

Кога и защо започна да се занимаваш с подводна фотография?

Малко по-назад – баща ми е първият подводен фотограф в България, през 1957 година заедно с Ангел Златанов правят първия „бокс” за под вода, за един много стар фотоапарат лентов, после за една – две кино камери. Естествено, заради това, че съм живял в среда на водолази и фотографи, всичко се случи в реда на нещата. Мой учител е бил Любомир Клисуров, когото всички познаваме, да е жив и здрав! Оттам нататък, след като се занимавах с леководолазно дело и започнах да снимам, това стана моята страст, някъде около 1986-87 година.

Къде си снимал?

Навсякъде по света. В Черно море, в Средиземно море, в Атлантическия океан, в Тихия океан, навсякъде съм снимал почти.

Чувала съм, че в Черно море се снима трудно... И не е толкова атрактивно може би.

Не съм съгласен. Животинският свят в Черно море е достатъчно богат, просто дните, в които имаш възможност да снимаш, са между 8 и 9 в годината. Много неща трябва да се съпоставят, за да постигнеш успех – време, температура, вятър и т.н. Нашето море е много динамично, не можеш да предвидиш нещата. Между другото, през нощта невероятни картини се показват на морското дъно – тогава животните не са стресирани и има неща, които почти никога не можеш да видиш през деня.

Снимането на модели под вода е твоя запазена марка, ти си първият и един от малкото, които го правят. Как се заражда една идея?

Идеята идва после, в началото експериментираш, за да разбереш как нещата стоят под вода – предмет, воал, плат, човекът как се движи – и оттам нататък започваш да ги съчетаваш: вземаш нещо по-тежко, то трябва да стои надолу, нещо доста ефирно, което да стои по-нагоре, в косата на човек се вплитат някакви украси. Всички тези неща трябва да плуват, да не плуват, да плуват малко, и вече като видиш картинката в студиото си, започват неизвестните...

В последните години вече не експериментираме, защото знаем. Просто искаме да имаме някакъв конкретен стил на снимане.

Импровизираш ли на терен?

Не, вече от десетина години не го правим, защото работим с професионални модели. Много рядко работим с хора, които за пръв път влизат, като леко ги обучаваме. Професионалният модел знае какво трябва да направи – даваш му определен стайлитг, той го слага, трябва да отиде до дадена риба, трябва да застане до определен камък – той знае. Така че само по идея се работи.

Как намираш моделите за фотосесиите – имаш постоянен екип, с който работиш, или на всяко ново място събираш нови хора?

Много е трудно с моделите. Ако се снима в басейн – няма проблем, достатъчно е моделът да няма панически страх от вода, не е нужно даже да знае да плува, всеки може да влезе и да направи това, което искам. Но когато става дума за снимане под вода в открито море, там вече е доста по-сложно. Моделите, които могат да направят нашата идея реалност, са няколко десетки в света. Работили сме с най-известните модели на Испания, например Джесика Авианеда Аристи, която е професионален водолаз, дайв мастър, т.е. тя ги разбира нещата и е малко лудичка. Също с Елли Биел в Израел, с Ина Димитрова сме работили в България – професионален водолаз. Също човек трябва и да е красив. Работим с Милица Липискова, момиче от Варна, бивша синхронистка... По този начин си събираме модели.

Разкажи накратко как минава един снимачен ден?

Сесия в открито море: преди да се прави реалната фотосесия, се ходи на оглед, отиват модел, фотограф, осигуряващ водолаз, винаги в морето има водолаз, който осигурява модела. Има и още един водолаз, който гледа цялата група, може нещо неочаквано да се случи. Отива се на мястото, моделът почти винаги е вързан с нещо тежко за крака, за да не изплува, между 4 и 6 кг олово. Той застава на мястото, прави нужните движения и се разбираме, че всичко е наред. На следващия ден се прави стайлинга, отива се на мястото, фотографът си подрежда обстановката, осигуряващият водолаз взема под ръка модела от лодката. Моделът няма на себе си бутилка, защото трябва да изглежда естетично, затова осигуряващият има два регулатора. Двамата слизат долу, той слага тежестта, тя се успокоява, осигуряващият отива на 2 метра от нея, тя диша и казва „ок съм”, маха регулатора, фотографът снима и когато тя даде знак, осигуряващият и подава въздух. Водолазът по сигурността, който стои над всички, снима бекстейдж, за да се види, че това е снимано под вода, защото много хора не вярват, той засича и време, защото има безопасно време за стоене под вода – на около 30 метра това е около 12 минути. Когато всичко приключи, понякога може и за 5 минути, фотографът казва „край на гмуркането”, осигуряващият хваща модела, излизаме на 5 метра, там се стои 3 минути за сигурност, ако случайно имаш натрупан азот в себе си, и се излиза. Така протича един снимачен ден.

(...)

По какви проекти работиш в момента?

Вече трета година правя Международен салон по подводна фотография, който за пръв път се провежда в България. Успявам да събера най-известните имена от света, които да ми пратят фотографии, след това ще ги експонираме на големи пана в Градската художествена галерия във Варна, ще направим каталог, за да може хората да видят света там долу, света на мълчанието, където сме ние и където вие няма как да отидете.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл: