Фотографът Христо Момчаров: "В бизнес средата няма никаква възможност за отпускане"

Христо Момчаров е фотограф, който има студио от 2009 година. Основната му насоченост е фотография за бизнеса – продуктова фотография, снимки за онлайн магазини, рекламна фотография, снимки на продукти, бизнес услуги, събития, интериор, екстериор. Една от най-актуалните дейности за бизнеса, с които Христо Момчаров се занимава, са 360-градусови виртуални разходки. Клиенти са му български и международни компании. Специализирал се е в продуктовата фотография на бял фон.

Христо Момчаров гостува в рубриката „ОбективНо” в предаването на Радио Варна за култура „Гравитация нула”.


Как се насочи към фотографията и конкретно към този тип фотография?

За разлика от повечето фотографи, аз не съм я открил в детска възраст, а в много по-напреднала. Може би на 18-20 години. Открих я с продуктовата фотография. Случайно ми попаднаха продуктови снимки на бял фон още от онези години. Снимките бяха на гети. Бях впечатлен как е възможно толкова добре и детайлно да се представят продукти без никаква отвличаща вниманието атмосфера като бекграунд, като допълнителна аранжировка. Много ми хареса. Това беше всъщност първото нещо, което ме запали за фотографията. След това буквално прочетох всички книги в отдел „Изкуство” в библиотеката. Тогава не бяха толкова много. И с всяка книга научавах все по-малко. Което означаваше, че съм разбрал основата. Както е ясно за всички, фотографията не е особено сложна. Първите 80 процента се научават така сравнително бързо. Може би за година дори без проблем. Но останалите 20 вече отнемат цял живот.
 
Занаятчийската част се научава бързо.

Бленди, скорост, експозиции, тези неща не са проблем.

В разговора с Гаро Кешишян той ни каза, че едва сега започнал да поразбира нещата. Колко много стаж.

Аз още не мога да кажа, че разбирам добре нещата. Или поне напълно. То тогава наистина вече може би тръпката ще изчезне. Надявам се да не ми се случва скоро. Нещата се развиват динамично. Винаги излизат нови тенденции, нови похвати, които са интересни и те карат да продължаваш да се развиваш. Особено в бизнес средата няма никаква възможност за отпускане, защото имаш конкуренция. Тук вече говорим и за пари, защото това е работа, бизнес, не е за удоволствие. Това постоянно те държи под напрежение и по някакъв начин те стимулира да вървиш напред и да не спираш да се развиваш.

Печеливш ли е този бизнес?

Със сигурност няма да станеш милионер, ако сега започваш. Просто трябва да си го избиеш от главата. Първото нещо, което трябва да е водещо според мен и което е водещо за всички, които се занимават сериозно или само с фотография, това е любовта към фотографията. Бизнесът остава на второ място. Той естествено е важен, няма как да минем без него, той е препитание все пак. Но ако си достатъчно добър, можеш да живееш нормално. Това е и причината за повечето фотографи, фотографията им да е нещо допълнително, а не основното занимание. Не е лесно.

Каква е трудността при снимането на продуктова фотография?

Като говорим за продуктова фотография е добре да уеднаквим терминологията. Според мен под този термин хората разбират огромен диапазон от фотография. На практика всяка фотография, при която е заснет някакъв продукт, е продуктова. Дали ще е на бял фон, дали с някаква постановка, дали сложна, рекламна с хора около продукта, когато основата е продукт и целта е да се представи този продукт, е продуктова фотография. Аз мога да говоря за продуктовата фотография на бял фон. Към нея съм се насочил. И искам като говоря по принцип да се знае, че говоря за нея, защото иначе другото е доста по-различно. Продуктовата фотография на бял фон си е чисто бачкане. Идват клиенти, които имат в някои случаи стотици, в някои случаи хиляди, в някои случаи десетки хиляди продукти. Пред тези обеми си става чисто бачкане и нищо друго. Говорим за болки в кръста и такива неща.

Много хора, обаче, смятат, че е много лесно да се снима на бял фон.

Като знаеш е лесно. Иначе не толкова. Има трудни за заснемане продукти. Например прозрачни, отражателни, с гланцови повърхности. Като цяло проблемът идва от това, че клиентът, който обикновено е онлайн магазин, за него най-важно е нещата да станат с достатъчно добро качество, разбира се, но и бързо. Ако отделяме на всеки кадър по много време, няма как да се получат нещата. Това не удовлетворява клиентите. Бързо но и качествено, и на ниска цена.

Преговорите с клиент са цяло изкуство.

Абсолютно и тук вече идва затруднението. Как да стане достатъчно качествено, достатъчно бързо и на достатъчно ниска цена? Това е бизнес частта. Аз водя и разговорите с клиентите, защото няма как някой друг да ти върши работата и да се представя от твое име. Защото дори и в продуктовата фотография, за която някои хора ще кажат, че няма кой знае какво изкуство и то не без основание, пак има някакъв стил. Пак има някакъв поглед. Човек прави нещата така, както на него му харесват малко или много. И аз дори и да се съобразявам, и го правя, с желанията на клиентите, работата винаги е пречупена през моята собствена призма. И трябва сам да си вършиш нещата. От разговорите с клиентите, пазарлъка, през самото заснемане и обработката. Нито един етап няма как да го направи някой друг. От тук обаче и проблемът, че не можеш да се разраснеш кой знае колко много, освен ако не зачеркнеш тази част със собствената ти идентичност.

Каква част се пада на работата в студиото и на последващата обработка?

По принцип един ден снимане и един ден обработка. Балансът обаче е важен. Аз не твърдя, че моите фотографии на бял фон са най-добрите на света или нещо такова. Това е пълен абсурд. Но аз това, което твърдя, е, че съм от над десет години в този бранш, че имам клиенти от десет години, те са минали през всякакви фотографи и продължават да снимат с мен. Не защото снимките ми са най-добрите, а заради баланса между качество, бързина и цена, който е най-добър за тях.

Храна снимаш ли?

Снимал съм, но не ми е основния таргет този тип фотография и клиенти. Основният ми таргет са онлайн магазините, където има голямо текучество. Аз снимам наистина големи обеми. Като казвам големи обеми, имам предвид по сто-двеста продукта на ден. Това означава дрехи, които се сменят постоянно, обувки, аксесоари, чанти. Дрехите са задължително с модели, момичета, момчета. Другата част е без модели.

Има ли нещо, което си снима по-сложно?

Луксозни неща. Там хората много държат на детайли, на абсолютно перфектна работа като изпълнение. И това малко се разминава с моите основни клиенти, които са бързо снимане, постоянно, големи обеми и така. Снимал съм часовници, които бяха предизвикателство. Трудни са за заснемане. Хората са свикнали да гледат реклами на часовници, които са наистина перфектни. Няма как да продаваш часовници с по-малко от перфектни снимки.

Целия разговор с Христо Момчаров можете да чуете в звуковия файл.