Аристократизъм, финес, усещане за вечност или какво търсят хората в антиквариат

Аристократизъм, финес, усещане за вечност, за дълготрайност - това ли търсят хората, когато прекрачват прага на антиквариат? Този въпрос задаваме на хаджи Ламбрин Сотиров, който от дълги години събира паметта на града ни в музея "Стара Варна". Съветва преди да изхвърлим нещо първо да потърсим дали не би свършило работа на някой друг. "От най-неочаквани места излизат най-неочаквани истории и предмети. Да ги запазим, защото тези предмети са опорни точки в родовата ни памет."

Какво търсят хората в антиквариат?

Хората, които обичат да търсят антикварни предмети, са не само колекционери, но и ценители. Те са ценители най-вече на едно състояние на духа, на стремежа към вътрешно спокойствие. Старинните предмети носят магически послания за този, който може да ги разчете и да ги разбере. Има всякакви колекционери, на всякакви предмети - въпрос на личен избор и на вътрешно усещане. Големите предпочитания са към работещи предмети. Мога да дам пример с предмети от колекцията на музея "Стара Варна" - всички старинни часовници работят, работи и кафемелачката, която е на 105 години. Самата къща на музея е на 120 години, фотоапаратите, които са на 100 години, работят - това е много ценно.

Имало е време, когато къщите са се проектирали по звука и вибрацията на името на собственика. Можем да изброим десетки домове във Варна, които са строени по приблизателно този начин. И досега имат такова излъчване, че човек като минава покрай тях, той не може да не спре или поне да забави крачка, за да погледне.

В материалното време, в което живеем, стремим ли се към красивото?

За голямо съжаление животът стана много сложен, а е уж много лесен -  т.е. все по-лесно става, а все по-лошо живеем. За мен това означава само едно - в хармонията на духа липсват устои. Ставаме податливи на елементарни внушения, започваме да губим част не само от усещането си като хора, но и от собствения си интелект. Губим част от отношението си към действителната среда, и дори започва да ни напуска усещането си за принадлежност към този град и към България. Както и към гравитацията - непрекъснато забравяме, че ние сме тук и сега. Нека засега да оставим полета в едно много деликатно, крехко, нежно пространство - това да е полетът на човешкия дух. Той винаги е възможен за този, който умее да мечтае.

Как подхождат хората, има ли респект към античните предмети?

Повечето от хората, които доближават античните предмети, се отнасят с много голям респект към тях, независимо дали са специалисти, изследователи, ценители или хора, които просто искат да притежават един екзотичен предмет. Повечето от тях излъчват вътрешна красота, най-вече за това, че са правени не на конвейер, а за конкретни хора. Ако има възможност, е добре да се разбере и историята на този, който е притежавал една газена лампа, да речем. Ще дам пример с камъка, с който натискам киселото зеле у дома - донесен е от дядо ми Хараламби от Охридското езеро. Не е античен предмет, но се предава от няколко поколения и всички знаят неговата история. Предметите колкото стават по-стари, толкова стават по-ценни.

Предметите имат ли отношение към общуването между хората?

Паричната им стойност на тези предмети е само стотна част от това, което носят и притежават. Когато в една стая има антична ваза, обстановката се променя и първото нещо, което човек прави, влизайки, е да се насочи към нея, защото тези предмети носят красотата и ни въвличат в една много приятна игра - това от къде е, какъв е неговият произход, как е дошло тук?

Да запазим патината, резултат от времето или да излъскаме един предмет - кой е правилният подход?

Има две мнения, които са коренно противоположни. Подходите към старинните предмети са два: оставяме натрупаните следи от времето или другият, който е модерен и насочен към бъдещето - да бъде спряна ерозията. Едва ли можем да кажем еднозначно.