Фотографът Деян Стоев: Начинът да си добър в нещо е да му се отдадеш сто процента

Когато бях на 9 г., случайно или не, попаднах за първи път в тъмната стаичка на един от малкото по това време хора с професия „фотограф”. Когато година по-късно получих и първия си фотоапарат, Смяна 8, бях много горд. В детските ми представи играта със светлината и проявяването й бяха най-прекрасната магия, в която открих красотата... и до днес.

След многото експерименти с филмова, а по-късно и дигитална фотография, през 2005 г. се присъединих към „Кино фото клуб Варна”. Постепенно това забавно хоби се превърна в моя професия. Това започна с огромното предизвикателство на първата заснета от мен сватба в САЩ, щата Мериленд през 2006 г. След връщането ми в България, започнах да работя в най-голямото студио тогава в гр. Варна – „Фотостудио Х” през 2007 г. а от 2011 работя като фотограф на свободна практика.

През 2012 година започнах да се занимавам и с преподаване на фотография. От 2015 година съм горд баща на малкият Даниел, следствие на което започнах да се занимавам и с бебешка, и детска фотография. Сватбите и портрети обаче си остават моята най-голяма страст.

Това разказва за себе си Деян Стоев, който беше гост в рубриката "ОбективНо" на предаването за култура „Гравитация нула“, Светлана Вълкова и Любомир Бенковски-Бенджи разговарят с него:

Много е интересно от една сватба да се запалиш по фотографията.

Това беше момент в Щатите, когато бях на студентска бригада там.  Една колежка, която работеше заедно с мен, планираше сватбата си след няколко месеца и ме помоли да направя сватбените снимки аз, тъй като тази услуга там е много скъпа, а те не можеха да си я позволят. Макар да нямах никакъв опит, реших да опитам. Така започна всичко това. Интересно съвпадение е, че 10 години по-късно на същата дата се роди детето ми, така че на 30 септември празнувам двойна годишнина.

Получи ли се тази първа сватба, която снима?

Тогава сватбената фотография беше съвсем различна от това, което виждаме в момента, нивото не беше чак толкова високо, така че на база на тогавашната визия на сватбената фотография, се получи доста добре, но сега като си гледам снимките, не съм особено горд.

Как се променя сватбената фотография? Ти каза, че преди е била на съвсем различно ниво, вероятно е от значение и фактът, че е нещо много скъпо и затова сигурно изискванията стават все по-виоки.

През онези времена интернет не беше чак толкова достъпен, а  социалните мрежи на практика ги нямаше,  хората нямаха чак такъв достъп до добра фотография, за да разберат какво търсят. Навлизането на Инстаграм промени визията за фотографията, на това, което зрителят е свикнал да гледа и което търси. Най-хубавото на това, че се промениха изискванията, е, че не виждам някаква много съществена разлика в момента между добрите сватбени фотографи тук, в Англия, Италия и в Щатите. Разлика в цената има, но в качеството нещата са доста изравнени, докато преди 15 години далеч не беше така.

От дистанцията на времето каква е разликата да снимаш сватба в Америка и в България?

Американските сватби са доста по-спокойни, всичко е подредено и протича нормално, а при българските сватби всичко е по много и наведнъж. Спокойно мога да кажа, че е по-трудно да се снима  българска сватба.

Повече мъже или повече жени снимат сватби?

Мисля, че жените вече са повече. Ако говорим за фотографията като цяло, през последните 10 години много повече жени са фотографи и то  защото лека-полека започва да отпада нуждата от това да си много добре технически, за да снимаш. Вече апаратът се справя достатъчно добре и тази техническа нужда отпадна, а нещата до голяма степен опират до усещанията.

Различен ли е мъжкият поглед към една сватба от женският?

Безспорно всеки един поглед е различен. Цялата фотография зависи от самия автор и от това какво търси той. Със сигурност мъжкият и женският поглед се различават, има голяма разлика между това кой по какъв начин гледа на ситуацията.

Ти какво търсиш?

Аз се опитвам да съчетая едно по-художествено излъчване с един добър репортаж. Опитвам се да намеря баланса между добре режисираните снимки и добрата фотосесия, но определено залагам и на доброто отразяване на цялостното събитие. При сватбената фотография най-важното за мен е улавянето на емоцията, една сватба кипи от емоции през целия ден и ако успея да ги запечатам с добра светлина и композиция, то аз съм си свършил работата.

Каква част от работата ти е снимане и каква е постобработка за една сватба?

Една сватба ми отнема средно 10 часа снимане и 30-40 часа обработка. Трудната част е селекцията на добрите снимки, това ме бави доста, тъй като не си слагам преграда на броя снимки, които ще направя, и понякога нещата излизат извън контрол.

Занимаваш се и с преподаване на фотография, кои са основните неща, на които се опитваш да научиш своите ученици?

Виждам много голямо притеснение в много стартиращи фотографи, те чакат да научат нещо, за да започнат да снимат. Това, което се опитвам да кажа на всички стартиращи, е просто да снимат, да гледат светлината, композицията и уловения момент, има ли ги тези три неща, то техниката няма значение.

Интересно ми е да поговорим за поръчката, която си получил от Министерството на икономиката през 2011 година да снимаш част от историко-археологическите и туристическите обекти на България. Какво представляваше този ангажимент и беше ли ти близък този тип снимане?

Случвало ми се е и все още ми се случва да снимам интериорна и рекламна фотография. Въпреки че не снимам пейзажи, тогава ми беше заръчано да снимам курортите на България за периода от февруари до май месец, което не е много добро време за заснемането на летни курорти. Беше интересно предизвикателство и разполагах с пълната свобода за снимане.

Как се усъвършенства един фотограф, ти как го правиш?

Аз се усъвършенствам с гледане и търсене на неща, които ми харесват, както и с анализирането -това правим всички ние, за да разберем защо дадена снимка ни харесва. Начинът, по който се опитвам да се усъвършенствам, е да откривам вдъхновението чрез други фотографи, модели и колеги, с които работя.

Разбрахме, че и портретите са твоя страст, какви портрети правиш?

При снимането на портрети се опитвам да бъда една идея по- репортажен, това е едно от трудните неща при нас, тъй като се очаква да режисираме цялата сцена. Когато един модел без опит застане пред фотограф с опит, той очаква наставление от - до. Опитвам се да не  режисирам моделите си до такава степен, че да бъде всичко като за списание. При портретната фотография целта ми е да покажа хората такива, каквито са, или да извадя от тях някаква емоция.

На кого мечтаеш да направите портрет?

Не съм се замислял над тази тема, но ако имам възможност, може би на Пол Маккартни, тъй като съм негов голям почитател. В политическо отношение мисля, че би било много интересно да направя портрет на английската кралица.

От какво друго разбираш, освен от фотография?

Разбирам от национална сигурност, тъй като това ми е специалността от университета, имах голямото желание да продължа след това с ученето на право. Това не се осъществи и по никакъв начин не съжалявам за това, изключително щастлив съм от професията, която избрах. Това е една от професиите, при която постоянно искаш да търсиш и преоткриваш себе си.

Казваш, че си от хората, които държат да си компетентен в едно нещо, но докрай...

Уважавам хора, които разбират от много неща и могат да си ремонтират банята, да си налепят плочките, същевременно са добри инженери и програмисти, и рисуват, и свирят на китара...

Но според мен начинът да си добър в едно нещо е да му се отдадеш на сто процента. Няма друг начин.