Васил Василев–Зуека: Небето е там, където се лети

Героите на Васил Василев–Зуека са във Варна до 5 април. Те летят и носят стремеж за свобода във варненската галерия „Папийон”. Вестителите са ангели под формата на летящи хора и донкихотовци. Е, и Санчо Панса е тук, за да удържа връзката с реалността. Небето е синьо, клоунът се усмихва от стената, а стремежът за любов и свобода е пропит във всяко движение на четката. Такъв е Зуека, познаваме го от малкия и големия екран, от театралната сцена, а сега и с помощта на неговите картини в изложбата му живопис „Моите герои“.

Мартин Николов разговаря с него:

Кога спирате?

Никога. Човек ако спре, значи е умрял.

Кого представяте – Васил Василев или Зуека?

Една и съща личност е все още. Не че не живеят няколко човека в главата ми, но това тук е компилация от всичките Зуеци.

Заглавието „Моите герои“ галеристката Виктория Митева ми го предложи и аз го приех, защото моите картини са всички онези неща, които ме вълнуват. А кои неща ме вълнуват? Вълнуват ме хората от улицата – всеки със своята история, със своите мечти обаче – мен това ме интересува. Мечтите на оня отсреща, любовите му, как разбира темата за свободата: какво за него е затвор и какво свобода.

По-обобщено гледам на живота, малко по-отгоре се опитвам да го погледна. Не гледам конкретната личност, не гледам конкретния случай, не гледам конкретното време, в което живеем. Винаги ме е интересувало чоlешкото в човека.

Затова ли в повечето Ви картини има небе?

Да, защото небето е символ на безкрая, небето е там, където се лети, небето е синьото, което харесваме, синьото е единственият студен цвят, което човек приема като най-топлото нещо на света – това е абсурд. Интересувал съм се винаги от абсурдите на живота: т.е. как едно ужасно грозно лице, да речем, може да изглежда влюбено. Интересувал съм се как изглежда Квазимодо, как изглежда влюбеният дявол или как изглежда ядосан ангел... Тези теми ме вълнуват, защото са постоянни, те не зависят от краткия период на човешкия живот.

Всички се вълнуват от тези общочовешки теми, Вие какъв нюанс им придавате?

Аз предпочитам да говоря позитивно с картините си, т.е. за мен любовта е позитивна, стремежът към свобода е позитивен, да нарисувам един клоун е позитивно, защото той винаги носи добро, въпреки че е тъжен, той разсмива хората – той изначално е прекрасен човек.

(...)

Има ли фалшиво изкуство?

Не. Нито едно изкуство не е фалшиво. Получих сигнали, че вече някои хора са ме копирали, което е изключително странно. Но не може да има копиране на идеи. Идеите са идеи, те плуват навсякъде в пространството. Дори и някой да вземе идеята например на тази картина, в която Дон Кихот и Санчо Панса слизат от небето като ангели, дори и да вземе идеята, че два ангела слизат да ни кажат нещо добро, при него картината ще стане много различна, няма как да е същата картина.

Така че не може да съществува кражба на идеи в изкуството.

„Свободата, Санчо, е на върха на копието.“, нали така? Вашата свобода на върха на четката ли е или някъде другаде я откривате?

Свободата винаги е вътре в главата. Моята преподавателка Юлия Огнянова казваше така: „Човек винаги е свободен, деца, само че в рамката, която сам си е направил...“

Цялото интервю на Мартин Николов с Васил Василев-Зуека може да чуете в звуковия файл: