18-годишният Славик към Русия: Осъзнайте се и спрете всичко това

18-годишният спортист по бойни изкуства и студент по медицина в Украйна Славик навърши днес пълнолетие в България. Огромна торта с цветовете на украинския флаг и неговото име, подаръци и много благопожелания съпътстваха празника му, организиран от хотела-домакин и настанените близо 170 бежанци от родината му.

Пожелаваме му да е здрав и щастлив. Да успява в живота, защото е целеустремен, знае какво иска и го постига. Забележителен и позитивен, много го обичаме, честитиха му днес сънародниците.

Славик е от Шостка, град в Сумска област. Младежът няма родители и благодарение на група за взаимопомощ, която му търси дом в България, се спасява от войната и бомбардирания роден град. Приютява го балчишкият хотел „Хелиос“, който пръв отвори вратите си за бедстващите хора в Украйна. Вече в отбора на големите, Славик има мечта – войната да спре, да се развива и да прибере братчето си.

Ето какво сподели това лъчезарно момче, с пленително силен дух и грижа за по-малките край него.

Казвам се Славик, спортист съм, занимавам се с бойни изкуства, тази година бях на почетната стълбичка на шампионат в Украйна. Уча в Медицински колеж, съдебна медицина. Искам да свържа живота си с медицината и да се развивам в тази област.

Аз съм от Шостка. В този град има военни заводи, произвеждаме боеприпаси. Складовете вече бяха бомбардирани и ограбени. Попаднах в Балчик по препоръка на позната от София, която ми помогна да дойда тук.

Следвам целите си. Искам да се развивам в областта на медицината и по-специално да създам салон за масажи. 

В момента мечтая само за това войната в родината ми да спре. Да постигна успехи и да прибера малкия си брат, който е в Украйна.

Ще се върна в родината си, но занапред може да се развивам и в чужбина.

Поставям хората и управляващите под един знаменател. На хората в моята страна им пожелавам търпение, сила и да устоят. В Русия – да се осъзнаят и да спре всичко това. Благодаря на наставниците ми, които ме водят по правилния път – в Украйна и в България. Сега съм жив, здрав и съм добре, благодаря.

Защото това прекрасно, мило момче посреща своето пълнолетие в чужда страна, без роднини и без близки. Постарахме се да му създадем празнична атмосфера, за да запомни този ден, да почувства топлина, че  има хора, които са загрижени, че го обичат и искат да му помогнат в следването на мечтите си.

Това, което за двете години пандемия може би всеки от нас преосмисли, колко е важно здравето и живота на близките. Последните събития ни накараха да се замислим колко е важно да има мир – нещо, което сме приемали като даденост. Ние доскоро и здравето приемахме като даденост. Осъзнахме, че всичко е толкова крехко и в един момент можем да загубим тези най-нормални за всеки човек неща.