Александър Ангелов: Празнината между изучаваните предмети и истинските житейски ситуации е голяма

Александър Ангелов е управител на Центъра за творческо обучение, който от над 10 години работи активно в областта на образователната трансформация и внедряването на технологиите в учебния процес.

Именно дигитализацията в образованието беше сред акцентите в поредната среща на образователната общност във Варна. На нея беше представен и проект за интеграцията на технологични занимания в четири български училища, чиято цел е да запълни празнината между изучаваните предмети и истинските житейски ситуации.

Тази празнина е голяма, смята Александър Ангелов. Според него страната ни изостава сериозно по отношение на употребата на технологии в образованието.

„Като потребители с телефоните и смартфоните си, ние всекидневно сме част от един голям дигитален свят, но в училище това е рядкост. Не че учителите и директорите нямат желание да го направят, но не са предвидени време и подкрепа за това”, каза Ангелов.

Затова една от големите технологични компании в света разработва над 80 учебни проекта, които са базирани на житейски ситуации, но с научен характер.

„Тези разработки са представени в отделни книжки, които са достъпни за ученици от 10 до 18-годишна възраст. Целта е тези материали да бъдат преведени на български и адаптирани към учебния процес у нас”, поясни Александър Ангелов.

„Учениците ще могат да си направят орбитална симулация или пък да си принтират на 3D принтер инструменти, с които да си сменят гумата на колелото”, даде пример Ангелов. Той е убеден, че това е бъдещето.

4, 40, 400 ...

В момента интеграцията на технологични занимания обхваща 4 български училища в София, Пловдив, Кюстендил и Хасково. От Центъра за творческо обучение са си поставили за цел до началото на септември броят на учебните заведения да се увеличи на 40, а до края на следващата година да са поне 400. Вече няколко варненски училища са „вдигнали ръка” с желание да се включат в тази програма, поясни Александъд Ангелов.

„Ако в една система няма недоволство, не може да се случи промяна”, убеден е той.

„Аз мисля, че времето изисква такава промяна. Изискват го и самите ученици и родителите. Сред учителите все още има страх – какво ще кажат родителите, какво ще каже системата. Учителите имат желание за такава промяна, но трябва да им трябва сигурна среда. Българското образование е набрало скорост и сега е момента да стане по-гъвкаво”, допълни Ангелов.

Моделът 1 към 1

Този модел на обучение се утвърждава като световна тенденция в последните години, но за България и Централна Източна Европа е новост.

„Спомняте ли си времето когато отивахме на гости при баба и дядо и дистанционното на телевизора беше увито в найлон за да не му се износват копчетата? А как се покриваха телевизорите с килими за да не им свети слънце в кинескопа?  Искам да кажа, че дигиталните технологии бяха около нас, но ползването им беше привилегия. При модела „1 към 1” нещата стоят по друг начин.  Всеки ученик и учител работи със свое индивидуално компютърно устройство и профил по различните предмети. Това е важно, защото когато отидем в супермаркета, касиерът е на компютър. Служителят в бензиностанцията – също. Служителите в администрацията и те работят на компютри”, обясни Александър Ангелов.

Парадокс

„Парадоксално е компютрите и технологиите да се използват в почти всяка професия, а 12 години в училище да учим без компютър или компютърът да е само в една стая, само за едни задачи. Сякаш компютрите не съществуват в живота ни извън училище. И  когато си на касата с компютър или си сервитьор с таблет в ръка в първата си работа след завършване, си задаваш въпроса защо си имал шестици по география или история, а сега си сервитьор с компютър в ръка”, поясни още Анеглов.

Работа в екип

„Моделът „1 към 1” обучава и учителите да дават на своите ученици групови задачи. Дори и при поръчка в ресторанта, сервитьорът трябва да я маркира на компютъра и така тя да стигне до кухнята. Затова е добре да сме ползвали компютри в училище и да сме убедени как можем да работим с тях и в екип. Учителите също трябва да се обучат да работят в екип помежду си, посредством технологиите”, каза още Александър Ангелов.

Технологиите скъсяват дистанцията между учител и ученик

„Когато попитаме големите ученици какво се е променило чрез технологиите, те ми казват че познават по-добре своите учители и са по-уверени в общуването си с тях. Това е и една от основните цели – да се разбираме като хора. Твърде малко са учениците, които познават своите учители като хора. Има голяма дистанция между учител и ученик. Технологиите и иновативните модели на обучение всъщност ни позволяват да скъсим тази дистанция”, обясни Ангелов.

Ролята на държавата

Според Александър Ангелов е изключително важно държавата да подкрепя училищата, които искат да се развиват технологично и да работят иновативно.

„Диалогът с държавните институции върви по-трудно. Има и изключения и Варна е един от добрите примери. Държавата трябва да бъде по-бърза в разпознаването на такива златни възможности и да яхва вълната, защото иновативните и успешни училища могат да бъдат посланици на този модел сред други държави. Това ще доведе и чуждестранни инвестиции”, смята Ангелов.

„Ако една чуждестранна компания инвестира в България и желае да разкрие примерно 1000 работни места, но види че изоставаме в технологичното обучение на учениците, това може да я откаже”, даде пример той.

Чуйте интервюто на Иван Барбов с Александър Ангелов: